Становище относно Социалния план за климата бе разработено от осем водещи организации, сред които Хабитат България, Екологично сдружение „За Земята”, СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид), WWF България, „Грийнпийс“ – България, Софийска енергийна агенция СОФЕНА, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Институт Кръгова Икономика.

С част от конкретните предложения в становището можете да се запознаете тук:

Уважаеми г-н Дончев,

На първо място, бихме искали да благодарим за поканата за участие в организираната от DG CLIMA, Администрацията на МС и МОСВ, среща на заинтересованите страни в началото на м. февруари, относно въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ЕСТЕ2) и Социалния фонд за климата (СФК). Считаме, че срещата бе полезна за всички участващи и показа различни гледни точки за проблемите и техните решения. В условия на крехка политическа стабилност, без все още да са транспонирани ключови директиви за ЕЕ и ВЕИ, противоречащи си или неизпълнени стратегически и програмни документи, създаването на смислен и работещ Социален план за климата (СПК) до 30 юни 2025 г., е огромно предизвикателство. Като представители на организации на гражданското общество, които работят активно за постигане на целите за климатична неутралност и преодоляване на енергийната бедност, бихме искали да заявим нашата готовност да участваме в процеса на създаване на СПК и да Ви запознаем с част от нашите предложения:

1. ПРОЗРАЧЕН И СТРУКТУРИРАН ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА СПК, ГАРАНТИРАЩ УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

1.1. Публикуване на точна, ясна и изчерпателна информация относно програмирането на СФК – процес, структура, установяване на състав на работна група и създаване на информационен канал за приемане на данни и доклади.
1.2. Планиране на мащабна информационна кампания и разработване на специален информационен канал или портал, финансиран от фонда, който да обединява и предоставя цялата налична информация от фонда, включително актуални проектни предложения, насоки за кандидатстване, данни, отчети, анализи и друга релевантна документация.
1.3. Възстановяване работата на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност и Комисията за устойчива мобилност към Консултативен съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към МС и разглеждане и обсъждане на работата на работната група към МС по СПК пред тази комисия, във времеви срок оставящ достатъчно време за коментари и реакция от членовете на комисията поне две седмици преди публикуването ѝ за обществено обсъждане.
1.4. Уеднаквяване на процеса на консултация и участие с изискванията на Регулацията за СФК, както и с Ръководствата за добри практики относно СФК, публикувани на страницата на ГД Климат.
1.5. Прилагане на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейският кодекс на поведение за партньорство.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНИЯ ФОНД ЗА КЛИМАТА СПОРЕД ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНА И ТРАНСПОРТНА БЕДНОСТ

Правителството има задължението по Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), както и задължение по чл. 8 от Закона за енергетиката да създаде дългогодишна програма за намаляване на енергийната бедност с цели до 2030, 2040 и 2050 г. Към момента, направената от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) оценка на броя лица в енергийна бедност, по методиката за оценка на броя на енергийно бедните домакинства в чл.16-18 от Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, е изчислена на 1,809 млн. души през 2023 г. Все още не е създадена и Национална обсерватория по енергийна бедност, ангажимент за каквато е поет в ИНПЕК.

3. МЕХАНИЗМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ПО СФК

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в СФК, определен на 65 милиарда евро, е само 34% от приходите от ЕСТЕ2, за периода 2026-2032 г., (общо 5,746 милиона квоти ще бъдат продадени на търг и ако приемем средна цена от 45 евро, общите приходи ще бъдат най-малко 258,6 милиарда евро). Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите СПК над задължителния минимум от 25%. Като се има предвид огромната финансова разлика между осигурения фонд (2,5 млрд евро за България) и необходимостта от справяне с въздействието на ЕСТЕ2 и енергийната бедност като цяло, всички останали приходи от ЕСТЕ2 (вероятно около 5 млрд. евро), трябва да бъдат насочени към СФК. Нещо повече, крайно време е България да започне да използва приходите от ЕСТЕ1 за целите на климата, вкл. част от тях да постъпват в СФК.

4. СИНХРОНИЗИРАНЕ НА СПК С ДРУГИ РЕЛЕВАНТНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ, ПРОГРАМИ И ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ

Националните стратегически документи не са с необходимото качество, което да позволи адекватното изпълнение на политиките. Така дори СПК да бъде синхронизиран със съответните национални документи, това няма да доведе до желания стратегически резултат заложен в Регламента за СФК.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук: Становище относно Социалния план за климата