В разговора ще чуете още – какви са бюрократичните пречки пред такива проекти, какво се случва със санирането и мерките за енергийна ефективност.

В новия епизод на подкаста Капитал Green гостува Ася Добруджалиева от Хабитат България. Тя разказва за проекта Sunrise – пилотна инициатива за инсталиране на соларни панели на балконите на апартаменти, която цели да даде възможност на домакинствата да произвеждат собствена електроенергия и по този начин да намалят сметките си за ток.

В разговора се коментират още теми като санирането и енергийната ефективност.

Балконските фотоволтаици – на теория и на практика

Идеята е проста и практична: на парапета на балкона се монтират два малки соларни панела, свързани с микроинвертор и включени в стандартен електрически контакт на терасата. Така произведената електроенергия се използва директно в домакинството без преминаване през електромера.

„Балконските фотоволтаици са абсолютен хит в Германия – ако до 2023 г. са били около 1 милион, сега вече над 4 милиона домакинства ги използват“, разказва Ася Добруджалиева. Този подход е икономически изгоден и лесен за монтаж, което го прави много популярен в страни с либерален пазар на електроенергия.

В България обаче нещата стоят по-различно. Първата пречка е законодателна – за да се монтират панели на балкон, е необходимо съгласието на съседите, което често е трудно за постигане. „Законът за етажната собственост изисква 50% плюс един съгласие за инсталации по общите части на сградата, каквито са балконите“, обяснява Добруджалиева.

Второто голямо препятствие е отчетът на електроенергията. Докато в Германия и Холандия има схеми за нетно отчитане или нулева цена при връщане на излишък към мрежата, в България електромерите отчитат еднопосочно – всяка енергия, включително произведената и върната в мрежата, се брои като консумирана, което обезсърчава хората да инвестират в балконски системи. „Това е сериозен проблем, защото стимулира използването на фотоволтаиците само ако всички произведени ватове веднага се изразходват в домакинството“, казва още гостът.

Резултатите от проекта

По проекта Sunrise са реализирани пилотни инсталации в Ботевград и Дупница, като домакинствата получиха по един висококачествен двулицев соларен панел, който може да генерира енергия дори при разсеяна светлина. В най-добрите слънчеви месеци панелите са произвели около 60-65 kWh електроенергия, покривайки близо 25% от потреблението на домакинствата.

Гледайте целия подкаст тук:

Източник: Ася Добруджалиева: Балконските солари са лесна стъпка към по-ниски сметки за ток

На 15 април 2025 г., в Гранд хотел Милениум София, се проведе V Национален жилищен форум на тема „Декарбонизация на жилищните сгради – възможности и предизвикателства пред България“, организиран от Хабитат България.

Събитието събра представители на ключови държавни институции като Администрацията на Министерски съвет /МС/, Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ и Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, представители на местната власт, експерти в сферата на енергийната ефективност, граждански организации и бизнеса, за да обсъдят бъдещето на жилищните политики в контекста на зелената трансформация.

Форумът откри Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, който подчерта, че декарбонизацията на сградния фонд е неотложна задача в изпълнение на Европейската зелена сделка, обновените директиви за енергийна ефективност и създадения Социален фонд за климата.

Събитието се организира на фона на предизвикателствата, свързани с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и нуждата от устойчиви политики в жилищния сектор. Основната му цел е намирането на работещи решения за ускоряване на енергийното обновяване на сградите в България, с акцент върху социалната справедливост и подпомагането на енергийно бедните домакинства.

В допълнение беше поставен акцент върху необходимостта от устойчиви решения в строителството, като за добър пример послужи глобалното партньорство между Wienerberger и Habitat for Humanity. „Иновативните ни материали, в комбинация със специализираните знания и опит на Habitat for Humanity, могат да подобрят достъпа до енергийно ефективни жилища, намалявайки екологичния отпечатък на строителството и осигурявайки благоприятни условия на живот за местната общност“, сподели инж. Цанко Миланов, управител за регион Южни Балкани на Винербергер.

Програмата на форума обхвана три основни панела, като постави особен акцент върху нуждата от:

• Изграждане на работещи стратегии за постигане на въглеродна неутралност в жилищния сектор до 2050 г.;
• Създаване на финансови механизми за подкрепа на енергийното обновяване на сгради, особено за уязвими групи от населението;
• Укрепване на капацитета на местните власти за прилагане на политики за устойчиво жилищно развитие;
• Насърчаване на общественото участие и повишаване на осведомеността относно ползите от декарбонизацията.

ПАНЕЛ I: ЕНЕРГИЙНО ОБНОВЯВАНЕ И НОВИТЕ ИЗСКВАНИЯ НА ДИРЕКТИВАТА ЗА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ

• Ина Бояджиева, началник отдел “Контрол по енергийна ефективност” в АУЕР представи презентация на тема „Новите изисквания към жилищния фонд регламентирани в изменената Директива за енергийните характеристики на сградите“. Заедно с експерти от МРРБ, НСОРБ, Българска асоциация за изолации в строителството и “Българо-австрийска консултантска компания” бе обсъдено текущото развитие на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. и Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (ИНПЕК), както и взаимодействието между различни нива на управление – държавно и местно – за постигане на енергийната трансформация.

ПАНЕЛ II: НАПРЕДЪКА ПО СОЦИАЛНИЯ ПЛАН ЗА КЛИМАТА И ПОДКРЕПАТА ЗА УЯЗВИМИТЕ ДОМАКИНСТВА В ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ

• Доц. д-р Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България сподели актуални данни относно нивото на енергийна бедност в страната, включени в презентацията й „Социалният фонд за климата и енергийната бедност“. Представители на Администрацията на МС, МРРБ и екологично сдружение „За Земята“ разгледаха основните линии на Социалния план за климата, с акцент върху механизмите за подкрепа на уязвимите домакинства. Подчертана бе ролята на общините като ключов партньор в процеса на енергийно обновяване и социално включване.

ПАНЕЛ III: ПРОЕКТ SUNRISE – PLUG-IN PV (БАЛКОНСКИ ФОТОВОЛТАИЧНИ СИСТЕМИ) ЗА ЕНЕРГИЙНО БЕДНИ ДОМАКИНСТВА

• Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България разказа за проект  Sunrise и по-конкретно „Бариерите пред инсталирането на балконски фотоволтаични системи с мощност 800 W и постигнатите резултати в общините Дупница и Ботевград“. Фотоволтаичните микроинсталации тип „Plug-in PV“ са иновативно решение за индивидуално производство на електроенергия, приложено широко и много успешно в Германия. Зорница Трифонова, секретар на Община Дупница и Адриан Агенлов, главен експерт „Етнически и демографски въпроси” в Община Ботевград представиха българският опит чрез реализираните пилотни проекти в двете общини, където са инсталирани 12 демонстрационни системи на балкони на социални и общински жилища. Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на АУЕР и Мирослав Димитров, председател на УС на Българска соларна асоциация отговориха на всички въпроси свързани с административните и технически предизвикателства пред инсталирането на балконски фотоволтаични микроинсталации в България.

По време на форума експертите подчертаха, че декарбонизацията на жилищния фонд е не само екологична, но и социална мисия. Мерките трябва да бъдат достъпни за всички граждани, особено за уязвимите групи, като се избегне задълбочаване на социалното неравенство.

Форумът изпрати силно послание, че за да успее декарбонизацията на жилищния фонд в България, е нужно цялостно и солидарно усилие от страна на държавата, бизнеса, неправителствените организации и самите граждани. Успешният преход към устойчива енергийна система в жилищния сектор ще бъде измерен не само в намалени въглеродни емисии, но и в по-добро качество на живот за всички.

---

Пълен видеозапис на V Национален жилищен форум може да гледате тук:

---

Прочете повече за предходните Национални жилищни форуми ТУК.

Как да използваме соларните централи, за да намалим сметките за ток. Кой е най-добрия начин, за да си осигурим енергия в жилището?

Най-доброто, според специалистите е следната комбинация от технологии - термопомпа с фотоволтаична централа и акумулатори към нея, за да се използва максимално енергията от слънцето. Това обаче е трудно постижимо, когато живеем в апартамент, а също така и голяма инвестиция - във всички случаи петцифрена сума. Това не е решение за всяко домакинство, особено за енергийно бедни домакинства.

Затова се фокусираме върху възможностите на слънчевите централи, по конкретно за такива централи, които технически може да бъдат поставени, както в еднофамилна къща, така и ако живеем в апартамент. Затова ги наричат още балконски - на практика това са един или два панела, които се включва директно в контакт. Тези слънчеви микроинсталации струват около 1000 лв. И са с мощност до 800 вата. Нямат експлоатационни разходи. Например в Германия са инсталирани близо 1 милион устройства, а на много места провинциите предлагат субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя е почти 100%.

Вероятно ще станат - факт са първите законодателни промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, които транспонират две европейски директиви. Именно там е заложена една обща цел за ЕС до 2030 г. възобновяемата енергия да е поне 42,5% и амбиция за 45%. Доколкото знам в енергийното министерство работят по още законодателни промени, които да дадат възможност за нетно отчитане. Това означава да давате на мрежата излишната електрическа енергия. Тъй като тези малки фотоволтаиците се включват в щепсел към мрежата на дома, е нужно да се направи пренастройване на електромера от дружеството.

Друга административна трудност е, че трябва да се премине през цялата процедура, която е свързана с изграждане на фотоволтаична централа. Тя беше облекчена за централи до 20 кВ, но така микроинсталациите, чиято мощност е до 800 вата трябва да спазва тези правила.

Със слънчева централа може да намалим сметките си за ток с 30%. Капацитетът на панелите намалява с между 0.5 и 1% годишно, т.е. след 30 години може да очакваме, че ще работят на 80% от капацитета си. Слънчевите системи допринасят за енергийния преход и биха било подходящо решение за разходите на домакинствата при либерализация на пазара на електроенергия при битовите потребители.

Вижте повече във видеото на Светозар Костадинов: 

Източник БНТ: Как да използваме соларните централи, за да намалим сметките за ток

Становище от 12 граждански организации, сред които и Хабитат България, по „Проект на ПМС за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции”, публикуван на сайта за обществени консултации https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8943

Социалният план за климата (СПК) има за цел да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2). Поради ограничените ресурси на СПК средствата трябва да бъдат насочени изцяло към уязвими домакинства и микропредприятия, засегнати от енергийна и/или транспортна бедност, като подкрепата да бъде предоставяна единствено на най-нуждаещите се.

Разработването на СПК следва да се основава на прозрачни и приобщаващи процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации и информационните кампании трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с ЕСТЕ 2, както и възможностите за облекчения чрез СПК и приходите от схемата. За да се гарантира ефективно отразяване на нуждите на засегнатите групи, е необходимо да се ангажират широк кръг партньори – неправителствени организации, синдикати, енергийни общности, академични институции, консултативни групи, представители на маргинализирани общности, микро-, малки и средни предприятия, както и енергийно бедни граждани.

Социално-икономическата уязвимост е многопластова, поради което СПК трябва да осигури прилагане на мерките по начин, който не допуска изключването на групи в неравностойно положение. Гарантирането на справедлива и ефективна подкрепа изисква активен диалог и координация с всички заинтересовани страни, уеднаквяване на процеса на консултация, участие спрямо изискванията на Регулацията за СФК, Ръководствата за добри практики относно СФК, както и прилагането на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейския кодекс на поведение за партньорство.

СПК следва да бъде представен на Европейската комисия до 30.06.2025 г. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни. Липсват определени срокове за разработване и консултации на първа чернова за обсъждане, финална чернова, както и за начало на действието на Плана. Освен това в постановлението липсват срокове за извършване на екологична оценка от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на Социалния план за климата. Освен от забавянето и неяснотата на процеса, искаме да изразим притеснението си от закриването на координационното звено към МС, по-малко от 4 месеца от крайния срок за предаване на Плана, и липсата на ясни рамки, по който ще продължи работата по СПК. В допълнение, в съобщението за Проект на ПМС на портала за обществени консултации, дори не е обозначено къде и на кого заинтересованите страни трябва да предоставят становищата си.

Съществен дефицит в общественото пространство е липсата на широка информационна кампания, която да популяризира и обясни както ползите от въвеждането на политиките на ЕС за българските граждани, така и пречките които имаме при тяхното изпълнение. Затова е необходимо Дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет да създаде и приложи навреме широка информационна кампания в националните медии.

С оглед на това предлагаме:

• Излъчване на наблюдатели от гражданския сектор в Междуведомствената комисия.
• Създаване на експертни работни групи във всяко ресорно министерство с участие на представители на гражданския сектор.
• Създаване на мониторингов комитет, следящ процеса по подготовка и изпълнение на СПК, с участие на представители на гражданския сектор.

Предложената в чл. 7, т. 1 Информационна система за Социалния фонд за климата е по същество система за контрол и отчитане на разходите по СФК в рамките на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове (ИСУН). Тя няма връзка с информационната система за идентифициране на уязвимите домакинства, регламентирана в Наредбата към чл. 38д на Закона за енергетиката, която трябва да се създаде и поддържа, за да се гарантира коректното идентифициране на целевата група домакинства в енергийна бедност.

С оглед на закъснелия процес, липсата на данни и сложността на идентифицирането на уязвимите групи, предлагаме да се създаде допълнителен механизъм за насърчаване на сътрудничеството и редовен обмен на информация между заинтересованите страни. Това включва:

• Създаване на електронна платформа за обмен на информация между отговорните институции и заинтересованите страни.
• График за редовни срещи, които да осигурят двустранна комуникация и координация в допълнение към стандартните обществени консултации.

Необходимо е да се засили институционалният капацитет на местните власти, икономическите и социалните партньори и гражданските организации, за да могат те да участват смислено в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на СПК. Управляващите органи трябва да гарантират, че има достатъчно персонал за изпълнение на мерките по СКП, включително за последващи процеси с участващите заинтересовани страни.

Достъпът до СПК трябва да бъде лесен и ясен, без да създава административна тежест за микропредприятията и уязвимите домакинства. В същото време управляващите органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. Заявленията следва да бъдат достъпни както в дигитален, така и във физически формат. Социалните партньори – неправителствени организации, местни мрежи, жилищни асоциации, енергийни общности, и др., могат да допринесат за по-бързо и ефективно разпределение на средствата.

Домакинствата могат трайно да преодолеят енергийната бедност и зависимостта си от изкопаеми горива чрез съчетаване на дългосрочни енергоспестяващи мерки с временна финансова помощ. Тези мерки подобряват топлинния комфорт, носят здравни ползи и насърчават активното участие на гражданите в енергийния преход.

За да бъдат енергийните подобрения достъпни за домакинства с ниски доходи, схемите за подкрепа трябва да включват субсидии, авансови плащания и предоставяне на техническа помощ. Това ще осигури достъп до енергийна ефективност за най-уязвимите групи и ще допринесе за реално намаляване на разходите за енергия.

За идентифициране на уязвимите домакинства няма информационна система по реда на чл. 38д, ал.5 от Закона за енергетиката, въпреки че с Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, в Глава IV бе регламентиран ред и механизъм за функциониране на информационната система. От м. декември 2023 г. до момента Министерският съвет не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия. По силата на същия член от ЗЕ, тази институция следва да е определената и за нуждите на СПК. Ето защо считаме, че именно в Проекта на ПМС за СПК тази институция следва да бъде ясно определена и да започне незабавни стъпки по създаването на Информационната система по чл. 38д от ЗЕ.

Предложеното разпределение на средствата от СФК между области на интервенции не е мотивирано. Разпределението на средства за сгради, транспортен сектор, пряко подпомагане на доходите и техническа помощ, би следвало, съгласно член 6, параграф 1, буква г) и д) от регламента, да се определя въз основа на: 1) прогнозата за вероятните последици от увеличението на цените и 2) прогнозиране на броя и определяне на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт. Например за достъпа до обществен транспорт и основни услуги, би следвало да се определят най-засегнатите области. Важно е да се подчертае, че включването на мерки за предоставяне на пряко подпомагане на доходите не е задължително (член 4, параграф 3 от Регламента за СФК). Освен това то следва да се използва от 2027 г., след като ЕСТЕ 2 бъде напълно въведена. Директното подпомагане на доходите трябва да бъде временно и постепенно да се премахва с набиране на сила на структурните мерки.

В допълнение, трябва да се прави разграничение между незадължителна директна подкрепа на доходите и структурни мерки и инвестиции, които трябва да бъдат включени в плановете в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента за СФК. За целите на Фонда всяка мярка, която има за цел да окаже положително дълготрайно въздействие върху постигането на климатична неутралност в ЕС до 2050 г., или да намали зависимостта от изкопаеми горива, не трябва да се счита за пряка подкрепа на доходите.

Например ваучер, който може да бъде изразходван само за подмяна на прозорци в жилища, обитавани от уязвими домакинства, се счита за структурна мярка, а не за пряко подпомагане на доходите, тъй като има за цел да повиши енергийната ефективност на сградата и има общо положително въздействие върху климата. По същия начин, ваучер за обществен транспорт (напр. портфейл за мобилност) или целева намалена тарифа за обществен транспорт няма да се считат за пряко подпомагане на доходите, тъй като и двете мерки насърчават използването на обществен транспорт, което е по-чисто решение от използването на частни транспортни средства, захранвани от изкопаеми горива.

Фактът, че към момента информационна система по чл.38д не съществува, поставя под риск идентифицирането на уязвимите домакинства. Лицата, които към момента са заявили помощ за отопление и са одобрени за нея, са на практика идентифицирани уязвими домакинства, които са в екстремна енергийна бедност и подкрепата по линия на СФК може на първо време да бъде фокусирана именно върху тях. Тази група от хора е запозната с процеса на кандидатстване, приема го и има доверие в него. Напълно приложимо е бланката на заявлението за помощ за отопление да бъде разширена и да се превърне в заявление и за помощ за отопление, и за помощ от СФК. Достатъчно би било в бланката да се отбележи, че освен помощ за отопление лицето кандидатства и за подкрепа от СФК, която да бъде ограничена до няколко конкретни мерки, които могат да бъдат изпълнявани самостоятелно във всяко домакинство – най-вече смяна на дограма и смяна на отоплителен уред. Това означава, във формуляра освен всичко друго, което лицето декларира за доходи, имотно състояние, социален статус и др., да има още 2 реда, в които то декларира състоянието на дограмата му – стара, частично сменена, нова и вида на отоплението, което ползва. Така използвайки съществуващ процес, заявленията приети и обработени от АСП, ще бъдат споделяне с МРРБ, които са отговорна институция за мерките за сградите. Одобрените лица ще имат право на ваучер на стойност, например 2500 лв, с който могат да отидат при предварително одобрен от МРРБ доставчик на услугата подмяна на дограма или доставчик на услуга смяна на отоплителен уред и да постигнат частично подобряване на енергийните характеристики на жилището си, намаляване с 30% на загубите на топлина и съответно на разходите за енергия.

За по-лесното запознаване с предложените от нас промени и тяхната мотивация по ПМС за СПК прилагаме следната таблица: Предложения за промяна на ПМС за Социалния план за климата

Имайки предвид важността на горепосочените предложения и експертизата на членовете на гражданските и академичните организации, които представляваме, смятаме за важно да продължи диалогът между нас и отговорните министерства. В тази връзка бихме оценили положително, ако определите лице/а за контакт.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук: Становище по ПМС за Социалния план за климата

Разговор на Гергана Манчева с Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България и Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в Община Дупница пред Радио България. 

Хабитат България анализира резултатите от пилотен проект за фотоволтаични инсталации на балконите.

България има благоприятни климатични условия за производство на електрическа енергия от слънцето, дори в преходните сезони пролет и есен. Сред градовете с най-добри условия за използване на фотоволтаични системи е Дупница. Югозападният български град бе избран от организацията с нестопанска цел Хабитат България за провеждането на пилотен проект, който засега само открехва вратата към ползите от прилагането на микро соларни системи за нуждите на домакинствата. И макар микроинсталациите да работят едва от октомври минала година, то резултатите вече са налице – монтираните системи в шест социално слаби домакинства са успели да произведат 30% от потребената от тях енергия.

Успехът на слънчевата микроинсталация, приложена буквално на балконите в многофамилни сгради, повдига въпроса – какво възпрепятства едно по-масово въвеждане сред домакинствата, особено от категорията на енергийно бедните?

Оказва се, че пречките са основно административни и почти никакви, що се отнася до монтажа и експлоатацията на т. нар. "щепселни" соларни системи. Соларните панели са с максимална мощност до 800W на микроинвертора. В нашия случай обаче, в демонстрационния проект те са до 440 W, така че на този етап не можем да дадем съвсем цялото решение" – пояснява Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България:

"Резултатите през октомври показват, че тези инсталации са произвели 63kW в рамките само на един благоприятен месец. За сравнение, консумацията на ел.енергия за домакинството в същия този месец е била 203 kW. Това на практика показва, че почти 30% от необходимата енергия е била произведена с фотоволтаичната инсталация. Ако имахме стандартна фотоволтаична инсталация, ще имаме още по-голям процент енергия, произведена от самата микроинсталация. Ние подбирахме домакинства, в които има постоянен обитател през деня – потреблението на енергия през деня е ключово важно, тогава слънчевият панел произвежда енергия, а домакинството директно я потребява.

Това кара и хората там да сменят модела си на потребление, например да сготвиш на електрическа печка през деня, с енергията, която сам си произвел, а не на по-евтината нощна тарифа, с доставена по мрежата енергия. Това е принципът – да произвеждаш енергия, за да я потребяваш, а не за да се връща тя обратно в електрическата мрежа. Ползите от подобни инсталации пряко засягат и околната среда, и климата – това е чиста енергия и не ползваме замърсяващ източник при нейното получаване."

Само за 2024 г. около 1 млн. подобни инсталации са монтирани  в Германия, една от държавите, където този пазар се развива с много бързи темпове. България остава на другия полюс, а енергийната бедност у нас е една от най-високите в ЕС. Оценката на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е, че почти 28% от хората в страната са в условия на енергийна бедност – състояние, което се определя както от доходите на домакинството и социалната уязвимост, така и от качеството на жилището, дали има топлоизолация в него.

"Ние нямаме енергийна култура. Всяко едно домакинство знае колко ток плаща, но на въпроса, "колко KW часа енергия сте заплатили?", малко хора ще могат да кажат – пояснява експертът Ася Добруджалиева. – Тези микроинсталации дават точно този отговор и правят промяната в поведението ни като потребители. Започвате да наблюдавате колко енергия произвеждате, колко енергия потребявате и да си смятате какво можете да включите, какво да изключите в денонощието. Ние целим това отчитане на потребената и върнатата в мрежата енергия от собствен източник у нас да става поне за домакинства, които са в енергийна бедност, защото това може да бъде подкрепа за тях. Ако те имат субсидия, която да им позволява да поставят подобни инсталации и да ползват произведената от тях енергия, а след това да им се прави нетно отчитане за енергията, която са произвели и върнали в мрежата – това ще е съществена помощ."

Ненапразно в пилотния проект са включени енергийно бедните жилища в Дупница – ползваме по-облекчен режим за монтаж на тези панели, тъй като сградите са 100% общинска собственост и не се изисква съгласие останалите собственици на жилища – обяснява Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в общинската  администрация  на Дупница, партньор на Хабитат България в този проект. Социалният критерий е бил най-важен при избора на домакинствата:

"Ролята на Община Дупница в случая беше да посочи домакинствата и да съдейства за осъществяване на административните процедури. Нашият извод е, че трябва да се предприемат съответните законодателни промени, за да се облекчи режимът, по който всяко едно домакинство би могло да си монтира такъв панел. Като експерт, който участва в целия процес считам, че това би било едно от добрите решения на проблема с енергийната бедност, тъй като би могло да се насочи като директна помощ към енергийно бедните домакинства. Сега те получават определена сума в отоплителния сезон, с която заплащат за твърдо гориво. Монтирането на слънчеви микроинсталации е дългосрочна инвестиция, която бързо дава добри резултати, безвредна е и е помага на домакинството само да направлява своето потребление."

Източник: Умни микроинсталации помагат на домакинства в България да пестят от сметките за ток

Становище относно Социалния план за климата бе разработено от осем водещи организации, сред които Хабитат България, Екологично сдружение „За Земята”, СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид), WWF България, „Грийнпийс“ – България, Софийска енергийна агенция СОФЕНА, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Институт Кръгова Икономика.

С част от конкретните предложения в становището можете да се запознаете тук:

Уважаеми г-н Дончев,

На първо място, бихме искали да благодарим за поканата за участие в организираната от DG CLIMA, Администрацията на МС и МОСВ, среща на заинтересованите страни в началото на м. февруари, относно въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ЕСТЕ2) и Социалния фонд за климата (СФК). Считаме, че срещата бе полезна за всички участващи и показа различни гледни точки за проблемите и техните решения. В условия на крехка политическа стабилност, без все още да са транспонирани ключови директиви за ЕЕ и ВЕИ, противоречащи си или неизпълнени стратегически и програмни документи, създаването на смислен и работещ Социален план за климата (СПК) до 30 юни 2025 г., е огромно предизвикателство. Като представители на организации на гражданското общество, които работят активно за постигане на целите за климатична неутралност и преодоляване на енергийната бедност, бихме искали да заявим нашата готовност да участваме в процеса на създаване на СПК и да Ви запознаем с част от нашите предложения:

1. ПРОЗРАЧЕН И СТРУКТУРИРАН ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА СПК, ГАРАНТИРАЩ УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

1.1. Публикуване на точна, ясна и изчерпателна информация относно програмирането на СФК – процес, структура, установяване на състав на работна група и създаване на информационен канал за приемане на данни и доклади.
1.2. Планиране на мащабна информационна кампания и разработване на специален информационен канал или портал, финансиран от фонда, който да обединява и предоставя цялата налична информация от фонда, включително актуални проектни предложения, насоки за кандидатстване, данни, отчети, анализи и друга релевантна документация.
1.3. Възстановяване работата на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност и Комисията за устойчива мобилност към Консултативен съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към МС и разглеждане и обсъждане на работата на работната група към МС по СПК пред тази комисия, във времеви срок оставящ достатъчно време за коментари и реакция от членовете на комисията поне две седмици преди публикуването ѝ за обществено обсъждане.
1.4. Уеднаквяване на процеса на консултация и участие с изискванията на Регулацията за СФК, както и с Ръководствата за добри практики относно СФК, публикувани на страницата на ГД Климат.
1.5. Прилагане на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейският кодекс на поведение за партньорство.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНИЯ ФОНД ЗА КЛИМАТА СПОРЕД ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНА И ТРАНСПОРТНА БЕДНОСТ

Правителството има задължението по Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), както и задължение по чл. 8 от Закона за енергетиката да създаде дългогодишна програма за намаляване на енергийната бедност с цели до 2030, 2040 и 2050 г. Към момента, направената от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) оценка на броя лица в енергийна бедност, по методиката за оценка на броя на енергийно бедните домакинства в чл.16-18 от Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, е изчислена на 1,809 млн. души през 2023 г. Все още не е създадена и Национална обсерватория по енергийна бедност, ангажимент за каквато е поет в ИНПЕК.

3. МЕХАНИЗМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ПО СФК

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в СФК, определен на 65 милиарда евро, е само 34% от приходите от ЕСТЕ2, за периода 2026-2032 г., (общо 5,746 милиона квоти ще бъдат продадени на търг и ако приемем средна цена от 45 евро, общите приходи ще бъдат най-малко 258,6 милиарда евро). Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите СПК над задължителния минимум от 25%. Като се има предвид огромната финансова разлика между осигурения фонд (2,5 млрд евро за България) и необходимостта от справяне с въздействието на ЕСТЕ2 и енергийната бедност като цяло, всички останали приходи от ЕСТЕ2 (вероятно около 5 млрд. евро), трябва да бъдат насочени към СФК. Нещо повече, крайно време е България да започне да използва приходите от ЕСТЕ1 за целите на климата, вкл. част от тях да постъпват в СФК.

4. СИНХРОНИЗИРАНЕ НА СПК С ДРУГИ РЕЛЕВАНТНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ, ПРОГРАМИ И ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ

Националните стратегически документи не са с необходимото качество, което да позволи адекватното изпълнение на политиките. Така дори СПК да бъде синхронизиран със съответните национални документи, това няма да доведе до желания стратегически резултат заложен в Регламента за СФК.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук: Становище относно Социалния план за климата

Проектът SUNRISE е иновативна инициатива, финансирана от Европейската климатична инициатива, която цели да предостави достъпно решение за енергийно бедните домакинства чрез малки фотоволтаични системи с мощност до 800 вата, които могат да се инсталират лесно в домакинствата и да намалят разходите за електроенергия. Те са ефективен начин за подпомагане на енергийно бедните домакинства и следва да бъдат включени в националните програми за подкрепа. Тази тема коментираха гостите в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Гостите бяха Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Habitat Bulgaria, доц. Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания при БАН и експерт към WWF България, и Адриан Ангелов, главен експерт по етнически и демографски въпроси към Община Ботевград.

Инсталацията се състои от един или два стандартни соларни панела. Добруджалиева каза, че монтажът на системите не изисква никаква специализация или техническа помощ, защото цялото инсталиране се състои в окачването на стойка на балкона, върху която се монтира слънчевият панел и свързване на два кабела и включване на последния във външен контакт. Произведената електроенергия директно постъпва в битовата мрежа, което позволява на домакинствата да използват собствена зелена енергия.

Подобни проекти са широко разпространен в редица европейски държави. Германия е водеща, където през 2024 г. се очаква, че броят на инсталираните такива микроинсталации ще надхвърли един милион.

В рамките на проекта, в шест домакинства в Ботевград и шест в Дупница вече са инсталирани демонстрационни инсталации. В Дупница домакинство с подобна инсталация е произвело 63 киловата електроенергия през октомври, което осигурява над една трета от месечното потребление. Адриан Ангелов каза, че в Ботевград проектът започва на по-късен етап и средното производство на енергия при е около 35 киловата на месец.

Гостите очакват значително по-добри резултати през пролетта и лятото, когато има повече слънчево греене, което ще е ключово за енергийно бедните домакинства.

„Трябва да се обмислят да се прилагат по-масово от такива проекти, да има повече опит и да знаем практически резултати – какви са ползите за домакинствата и да започнем по-активно да работим с тях“, отбеляза доц. Теодора Пенева.

Въпреки това са нужни законодателни промени, които да улеснят процеса. Ася Добруджалиева каза, че в момента монтажът на фотоволтаични системи се третира като строеж, който изисква административни процедури. Според нея е нужно да се въведе дефиниция за малките инсталации, с които да бъдат освободени от регулацията. Нужно е и създаване на механизъм, който да предотврати таксуване на произведената енергия като потребена.

Теодора Пенева допълни, че трябва и да заработи „цялостният механизъм за намаляване на енергийната бедност в България“. Тя каза, че реално енергийно бедните са 1,8 млн. – три пъти повече от хората, които получават целеви помощи за отопление.

В момента има приета официална дефиниция за енергийна бедност, но тя е без приложение, тъй като не е създадена информационната система, която ще определя статута на домакинствата.

За Пенева е ключово държавата да отделя повече финансиране за проекти като SUNRISE, защото „това ни гарантира устойчивост и независимост в един несигурен пазар на електроенергия“. Особено в ситуация, когато цените на електроенергията ще продължат да се покачват.

Целия коментар гледайте във видеото тук:

Източник: Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства

На вниманието на г-н Жечо Станков
Министър на енергетиката

Проект на промени в Закона за енергията от възобновяеми източници

Уважаеми г-н Станков,

Целта на ЗИД на ЗЕВИ е да транспонира напълно ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Обръщаме внимание, че към момента лицата, живеещи в многофамилни сгради не са равнопоставени на тези, живеещи в еднофамилни къщи по отношение на правото на достъп до енергия от възобновяеми източници. Това е в противовес със съображенията изложени в т.66 в Директивата и член 17. Процедури чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, в който се казва:

1. Държавите членки установяват процедура чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата, според която инсталациите или агрегираните производствени единици на потребителите на собствена енергия от възобновяеми източници и на демонстрационните проекти с електрическа мощност от 10,8 kW, по-малка или еквивалентна за свързване, различно от трифазна връзка, трябва да се свързват към мрежата след нотификация на оператора на разпределителната система.

Уведомяването при нас съвсем не е обикновено, а протича на няколко фази, придружено с редица документи, издаване на становища и загуба на много време за хората и оператора. Особено несъразмерна е тежестта на процедурите за микроинсталациите, с мощност до 0,8 kW, които не се считат за значими за мрежата и битовата верига, съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа.

Такива модули с мощност под 0,8 kW представляват конфигурация от два соларни модула с инсталирана мощност до 440 W всеки и микроинвертор с инсталирана мощност до 800 W, кабели и щепсел с умен контакт, който дава възможност за постоянно наблюдение на произведената от микроинсталацията електроенергия. Това са т.нар. Plug-in PV или буквално преведено щепселни соларни модули. Те са вече широко разпространени сред домакинствата в Германия, Австрия, Холандия и др. европейски държави. Електроенергията произведена от тези модули се ползва с директно включване в контакт на битовата верига и главно за собствени нужди на домакинствата, но излишъкът се подава към мрежата на оператора. Режимът на присъединяване на такива модули, известни още като “балконски” модули е само регистрация при мрежовия оператор. Хабитат България, с огромната подкрепа на Община Дупница и Община Ботевград, успя да монтира с демонстрационна цел балконски инсталации в 12 социални и общински жилища, обитавани от домакинства в риск от енергийна бедност и натрупа опит от първа ръка с „облекчените“ процедури.

Количествата енергия, които тези модули генерират не е голяма и както вече бе отбелязано, не са значими за мрежата и битовата верига. Тези микроинсталации обаче са изключително лесни за монтиране и безопасни за експлоатация и имат потенциал да намалят с около 30% разходите за енергия на домакинства в риск от енергийна бедност. Те имат ниска себестойност (около 400 евро), но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия и намаляване потреблението на енергия от мрежата. Те ще послужат и за мотивиране на домакинствата да инсталират и по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради. В този смисъл предлагаме в ЗЕВИ да се въведе реално облекчаване на процедурите за присъединяване и експлоатация на микроинсталации за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 кW, както следва:

1. В Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, §1 да се създадат следните нови определения:

73. Микроинсталация –  инсталация за производство на електрическа енергия от ВИ, с инсталирана мощност до 0,8 кW, монтирана в жилищен имот на битов клиент,  върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях, в урбанизирани територии;

74. Нетно отчитане – отчитане на електрическа енергия при битови клиенти, монтирали микроинсталация за производство на ел. енергия от възобновяеми източници, при което се изчислява разликата между потребената от разпределителната ел. мрежа енергия и внесената в нея излишна електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, отчетена виртуално на 6 месечна  или годишна база.

1. В Чл. 2. (1) „Основните цели на този закон са:“ да се добави нова точка 12:

12. Насърчаване производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници от битови клиенти, вкл. домакинства с ниски доходи, уязвими клиенти и домакинства в риск от енергийна бедност.

1. В чл.18а, в ал.2, да се въведе нова точка 5:

5. Излишните количества електрическа енергия, произведени от микроинсталация на битов клиент, внесени в мрежата, подлежат на нетно отчитане и се приспадат от потребената от мрежата енергия.

4.Към чл.25 а, да се добави ал.6със следния текст:

(6) Битов клиент може да монтира микроинсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в собствен жилищен имот, върху покривни и фасадни конструкции на сгради, присъединени към електроразпределителна мрежа и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, енергията от която ще се използва за собствено потребление.

(7) Битов клиент може да внася излишната произведена от микроинсталация по ал. 6 електрическа енергия в електроразпределителната мрежа.

(8) Битовият клиент е задължен да подаде уведомление до оператора на електроразпределителната мрежа за монтирането на микроинсталация. В едноседмичен срок операторът предоставя допълнително споразумение за виртуално нетно отчитане, към договора за достъп и пренос на битовия клиент.

(9) Монтирането на микроинсталация не подлежи на обявяване и съгласуване с общината по реда на ЗУТ.

5. В Закона за устройство на територията се правят следните изменения и допълнения:

В чл.151 се създава нова алинея 11:

(11) За микроинсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 kW, не се провеждат процедурите по ал.10, тъй като същите не са строеж по смисъла на ЗУТ.   

В заключение считаме, че въвеждането на облекчен режим за монтаж на микроинсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с инсталирана мощност до 0,8 kW, както и нетно виртуално отчитане на излишната, внесена в мрежата електроенергия на годишна или 6-месечна база, би довело до значително опростяване и насърчаване на производството на електроенергия от ВИ от домакинствата в България, вкл. такива в риск от енергийна бедност и с ниски доходи.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук:
Становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ)

Енергийната бедност остава критичен проблем за България, а цените на електроенергията оказват значително влияние върху уязвимите домакинства. Възобновяемите енергийни източници, и в частност слънчевата енергия, се разглеждат като дългосрочно решение.

11.02.2025 г., „Дом на Европа“, гр. София:

„Могат ли слънчевите микроинсталации (Plug-in PV) да бъдат достъпно решение за домакинства в енергийна бедност?“ бе тема на организирана от Хабитат България кръгла маса, част от проекта SUNRISE (Prosumer Solar Energy – Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето), финансиран от Европейската климатична инициатива (EUKI).  Проектът предлага достъпен подход за използване на слънчевата енергия в жилищния сектор, използвайки потенциала на фотоволтаичните микроинсталации, като ефективно средство за намаляване на разходите за електроенергия сред най-уязвимите групи.

Събитието откри Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, който подчерта, че „В Европа Plug-in PV се превръщат в масово решение, но в България процедурите остават сложни. Домакинствата трябва да имат лесен достъп до възобновяема енергия, а държавата да създаде адекватна регулаторна рамка.“

В дискусията участваха експерти в областта на жилищната и енергийна бедност, представители на Министерски съвет, МТСП, МРРБ, МОСВ, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Център за изследване а демокрацията, Асоциация Активи потребители, Гринпийс, WWF България, представители на електроразпределителни дружества и медии. Основен фокус бе потенциалът на Plug-in PV – малки, лесни за инсталиране фотоволтаични системи, които могат да осигурят евтина и чиста енергия за домакинства, изложени на риск от енергийна бедност.

Бяха представени националните политики в борбата с енергийната бедност, както и мерките, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Според д-р Теодора Пенева от БАН и експерт към WWF България, въпреки отпуснатите средства за енергийна ефективност и обновяване на жилищния сграден фонд, страната не решава проблемите на уязвимите домакинства. 100% грант се предоставя на всички собственици в одобрена за саниране сграда, независимо от техния доход и социален статус, вместо такава помощ да се осигурява само на енергийно бедни домакинства, Реалната подкрепа за уязвимите домакинства е недостатъчна и тези групи остават встрани от прилаганите политики. Необходими са целенасочени мерки за облекчаване на административните пречки пред инсталирането на ВЕИ решения.

Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат Българияи Десислава Иванова, главен експерт ЕП в Община Дупница разказаха за успешното инсталиране на първите дванайсет демонстрационни Plug-in PV системи за социално слаби домакинства, съответно по шест в Дупница и Ботевград. Тези микроинсталации доказват, че с минимални инвестиции може да се покрие до 30% от дневното потребление на електроенергия на домакинствата, което значително облекчава сметките им за ток.

Фотоволтаични решения за енергийна независимост

Фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W, не са популярни в България, но те все повече се прилагат в домакинствата в Западна Европа. В Германия са инсталирани вече над 1 млн. устройства, като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за ползване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на еленергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата радиация, която микроинвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта.

Plug-in PV системите обикновено се състоят от два стандартни соларни модула, които произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият в слънчеви дни значителна част от базовото натоварване и от пиковото натоварване на домакинството в обедните часове. Системата от два броя щепселни соларни модула генерира до 800 кВтч електричество на година, достатъчно, за да захраните хладилник, телевизор, компютър и друга техника с безплатна енергия от слънцето.

Предизвикателствата пред въвеждането на Plug-in PV в България

Европейската комисия поставя сериозен акцент върху преодоляването на енергийната бедност, като основната цел е защита на уязвимите групи чрез финансови инструменти и директна подкрепа. България трябва да адаптира тези политики чрез създаване на национални програми за енергийна ефективност, разработване на механизми за идентифициране на енергийно бедни домакинства и кампании за повишаване на информираността и достъпа до подпомагане.

Въпреки потенциалните ползи, регулаторната рамка в България възпрепятства бързото разпространение на слънчевите микроинсталации. Според действащото законодателство, микроинсталациите до 800W в многофамилни сгради се третират като строежи от шеста категория, изискващи сложни административни процедури. В други европейски държави като Германия такива устройства се инсталират без необходимост от разрешителни, като дори се предоставят финансови стимули за желаещите.

Следващи стъпки

Събитието показа, че достъпът до чиста енергия е не само въпрос на екологична устойчивост, но и на социална справедливост. Участниците в кръглата маса единодушно се обединиха около въвеждане на опростени административни процедури за инсталиране на Plug-in PV и възможности за субсидиране на микроинсталации за енергийно бедни домакинства. Необходими са промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които да се въведе диференциран подход за микроинсталации до 800 W, така че:

• Монтирането им на балкон или фасада да не се третира като строеж;
• Да отпадне изготвянето на проектни решения и уведомления до главния архитект на общината;
• Да се въведе присъединяване към мрежата на оператора само с уведомление, без изготвяне на становище;
• Да се въведе нетно отчитане, така че да се постигне реално подпомагане на домакинства в енергийна бедност.

Балконските фотоволтаични системи (Plug-in PV) спомагат за устойчивото използване на възобновяема енергия и могат да бъдат ефективно решение за преодоляване на енергийната бедност. За да се реализират тези ползи е необходимо финансирането на микроинсталации за домакинства в енергийна бедност да бъде включено като мярка в съществуващи програми за ВЕИ за домакинства, като например по Плана за възстановяване и устойчивост, Програмата за развитие на регионите, както и нови програми в Социалния климатичен план за Социален фонд за климата.

Пълна програма и презентации от събитието може да разгледате тук:
Програма
Проект SUNRISE Prosumer Solar Energy
Пакта за климата, енергийната криза и енергийната бедност

Научете повече тук: 
Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства, „Чиста енергия“, Bloomberg TV Bulgaria
Умни микроинсталации помагат на домакинства в България да пестят от сметките за ток, Радио България

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

В Наредба № 6 от 28.03.2024 г,. за присъединяване на обекти към електрически мрежи, не е отразено постановеното в чл.5 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, че модулите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за присъединяване към мрежата и битовата верига. Въпреки, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микро-инсталации.

Такива соларни модули с мощност под 0,8 kW, инсталирани на фасади и балкони, са известни още като Plug-in PV, балконски ФВ или „слънчев уред“. Тези микро-инсталации са вече широко разпространени сред домакинствата в Германия, Австрия, Холандия и др. европейски държави. Електроенергията произведена от тези модули се ползва с директно включване в контакт на битовата верига и главно за собствени нужди на домакинствата. В Германия, в случай на произведено, но неползвано електричество, излишъкът се дарява към мрежата на оператора. В Холандия, този излишък подлежи на Нетно отчитане, като излишъкът се приспада от ползваната от домакинството енергия на 6-месечна база. По този начин, не е необходимо домакинствата да се превръщат в търговци на енергия и да осъществяват неприсъща за тях дейност. Инсталирането на такива слънчеви уреди е изключително просто и се извършва от самите домакинства, които са задължени единствено да регистрират уреда си при оператора на мрежата. Няма процедури за предварително съгласуване, одобряване, допълнителни споразумения и т.н.

В България, известно улеснение има единствено в процедурата за малки фотоволтаични системи до 20kW и то, когато са инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За многофамилни жилищни сгради няма подобно облекчение и домакинствата в тях са дискриминирани в правото си на достъп до слънчева енергия, въпреки, че в съображение 66 на  Директивата за ВИ, RED II, изрично е подчертано следното:

„С увеличаването на значението на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимост от дефиниране на „потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на “съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“. Появява се необходимостта също така и от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират, и продават електрическа енергия без да са изправени пред непропорционални административни тежести. Гражданите, живеещи в апартаменти например, следва да могат да ползват правата за такова потребление в същата степен както домакинствата в еднофамилни къщи.“

В допълнение на горното, в България вече има прецедент на инсталиране на микро-инсталации на балкони на социални и общински жилища, в които са настанени уязвими лица. Тези микро-инсталации ще дадат възможност на домакинствата да произвеждат сами до 30% от необходимата им електроенергия, което ще допринесе за намаляване на енергийната им бедност. 

Въз основа на гореизложеното, настояваме за въвеждане в Наредба 6 на диференциран подход и премахване на административните тежести за производство на енергия от възобновяеми източници до 800 W, каквито се явяват и Plug-In PV, или балконските фотоволтаици.

В този смисъл, Хабитат България предлага:

1. В наредбата да се създаде специална Глава 6, в която да се регламентира лесна и опростена процедура за присъединяване на соларни модули с мощност до 0,8 kW, само с регистрация при мрежовия оператор;

2. Да се задължат операторите на мрежи да пренастроят електромерите на домакинство с ФВ микро-инсталация така, че излишната, върната в мрежата електроенергия, да не се отчита като потребена от домакинството;

3. Неизползваната от домакинството произведена електроенергия от ВИ, подадена в мрежата, да се счита за дарена или предоставена безвъзмездно в мрежата, до въвеждане в българското законодателство на Нетно отчитане (Net Metering);

4. Приходите от електроенергия предоставена безвъзмездно в мрежата да се акумулират на месечна или годишна база и да се внасят във Фонда за енергийна ефективност и ВИ, който от своя страна да предоставя грантове на енергийно бедни домакинства за инсталиране на нови соларни модули.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук:
Становище по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи