Как да използваме соларните централи, за да намалим сметките за ток. Кой е най-добрия начин, за да си осигурим енергия в жилището?

Най-доброто, според специалистите е следната комбинация от технологии - термопомпа с фотоволтаична централа и акумулатори към нея, за да се използва максимално енергията от слънцето. Това обаче е трудно постижимо, когато живеем в апартамент, а също така и голяма инвестиция - във всички случаи петцифрена сума. Това не е решение за всяко домакинство, особено за енергийно бедни домакинства.

Затова се фокусираме върху възможностите на слънчевите централи, по конкретно за такива централи, които технически може да бъдат поставени, както в еднофамилна къща, така и ако живеем в апартамент. Затова ги наричат още балконски - на практика това са един или два панела, които се включва директно в контакт. Тези слънчеви микроинсталации струват около 1000 лв. И са с мощност до 800 вата. Нямат експлоатационни разходи. Например в Германия са инсталирани близо 1 милион устройства, а на много места провинциите предлагат субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя е почти 100%.

Вероятно ще станат - факт са първите законодателни промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, които транспонират две европейски директиви. Именно там е заложена една обща цел за ЕС до 2030 г. възобновяемата енергия да е поне 42,5% и амбиция за 45%. Доколкото знам в енергийното министерство работят по още законодателни промени, които да дадат възможност за нетно отчитане. Това означава да давате на мрежата излишната електрическа енергия. Тъй като тези малки фотоволтаиците се включват в щепсел към мрежата на дома, е нужно да се направи пренастройване на електромера от дружеството.

Друга административна трудност е, че трябва да се премине през цялата процедура, която е свързана с изграждане на фотоволтаична централа. Тя беше облекчена за централи до 20 кВ, но така микроинсталациите, чиято мощност е до 800 вата трябва да спазва тези правила.

Със слънчева централа може да намалим сметките си за ток с 30%. Капацитетът на панелите намалява с между 0.5 и 1% годишно, т.е. след 30 години може да очакваме, че ще работят на 80% от капацитета си. Слънчевите системи допринасят за енергийния преход и биха било подходящо решение за разходите на домакинствата при либерализация на пазара на електроенергия при битовите потребители.

Вижте повече във видеото на Светозар Костадинов: 

Източник БНТ: Как да използваме соларните централи, за да намалим сметките за ток

Разговор на Гергана Манчева с Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България и Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в Община Дупница пред Радио България. 

Хабитат България анализира резултатите от пилотен проект за фотоволтаични инсталации на балконите.

България има благоприятни климатични условия за производство на електрическа енергия от слънцето, дори в преходните сезони пролет и есен. Сред градовете с най-добри условия за използване на фотоволтаични системи е Дупница. Югозападният български град бе избран от организацията с нестопанска цел Хабитат България за провеждането на пилотен проект, който засега само открехва вратата към ползите от прилагането на микро соларни системи за нуждите на домакинствата. И макар микроинсталациите да работят едва от октомври минала година, то резултатите вече са налице – монтираните системи в шест социално слаби домакинства са успели да произведат 30% от потребената от тях енергия.

Успехът на слънчевата микроинсталация, приложена буквално на балконите в многофамилни сгради, повдига въпроса – какво възпрепятства едно по-масово въвеждане сред домакинствата, особено от категорията на енергийно бедните?

Оказва се, че пречките са основно административни и почти никакви, що се отнася до монтажа и експлоатацията на т. нар. "щепселни" соларни системи. Соларните панели са с максимална мощност до 800W на микроинвертора. В нашия случай обаче, в демонстрационния проект те са до 440 W, така че на този етап не можем да дадем съвсем цялото решение" – пояснява Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България:

"Резултатите през октомври показват, че тези инсталации са произвели 63kW в рамките само на един благоприятен месец. За сравнение, консумацията на ел.енергия за домакинството в същия този месец е била 203 kW. Това на практика показва, че почти 30% от необходимата енергия е била произведена с фотоволтаичната инсталация. Ако имахме стандартна фотоволтаична инсталация, ще имаме още по-голям процент енергия, произведена от самата микроинсталация. Ние подбирахме домакинства, в които има постоянен обитател през деня – потреблението на енергия през деня е ключово важно, тогава слънчевият панел произвежда енергия, а домакинството директно я потребява.

Това кара и хората там да сменят модела си на потребление, например да сготвиш на електрическа печка през деня, с енергията, която сам си произвел, а не на по-евтината нощна тарифа, с доставена по мрежата енергия. Това е принципът – да произвеждаш енергия, за да я потребяваш, а не за да се връща тя обратно в електрическата мрежа. Ползите от подобни инсталации пряко засягат и околната среда, и климата – това е чиста енергия и не ползваме замърсяващ източник при нейното получаване."

Само за 2024 г. около 1 млн. подобни инсталации са монтирани  в Германия, една от държавите, където този пазар се развива с много бързи темпове. България остава на другия полюс, а енергийната бедност у нас е една от най-високите в ЕС. Оценката на Агенцията за устойчиво енергийно развитие е, че почти 28% от хората в страната са в условия на енергийна бедност – състояние, което се определя както от доходите на домакинството и социалната уязвимост, така и от качеството на жилището, дали има топлоизолация в него.

"Ние нямаме енергийна култура. Всяко едно домакинство знае колко ток плаща, но на въпроса, "колко KW часа енергия сте заплатили?", малко хора ще могат да кажат – пояснява експертът Ася Добруджалиева. – Тези микроинсталации дават точно този отговор и правят промяната в поведението ни като потребители. Започвате да наблюдавате колко енергия произвеждате, колко енергия потребявате и да си смятате какво можете да включите, какво да изключите в денонощието. Ние целим това отчитане на потребената и върнатата в мрежата енергия от собствен източник у нас да става поне за домакинства, които са в енергийна бедност, защото това може да бъде подкрепа за тях. Ако те имат субсидия, която да им позволява да поставят подобни инсталации и да ползват произведената от тях енергия, а след това да им се прави нетно отчитане за енергията, която са произвели и върнали в мрежата – това ще е съществена помощ."

Ненапразно в пилотния проект са включени енергийно бедните жилища в Дупница – ползваме по-облекчен режим за монтаж на тези панели, тъй като сградите са 100% общинска собственост и не се изисква съгласие останалите собственици на жилища – обяснява Десислава Иванова, главен експерт "Европроекти" в общинската  администрация  на Дупница, партньор на Хабитат България в този проект. Социалният критерий е бил най-важен при избора на домакинствата:

"Ролята на Община Дупница в случая беше да посочи домакинствата и да съдейства за осъществяване на административните процедури. Нашият извод е, че трябва да се предприемат съответните законодателни промени, за да се облекчи режимът, по който всяко едно домакинство би могло да си монтира такъв панел. Като експерт, който участва в целия процес считам, че това би било едно от добрите решения на проблема с енергийната бедност, тъй като би могло да се насочи като директна помощ към енергийно бедните домакинства. Сега те получават определена сума в отоплителния сезон, с която заплащат за твърдо гориво. Монтирането на слънчеви микроинсталации е дългосрочна инвестиция, която бързо дава добри резултати, безвредна е и е помага на домакинството само да направлява своето потребление."

Източник: Умни микроинсталации помагат на домакинства в България да пестят от сметките за ток

Проектът SUNRISE е иновативна инициатива, финансирана от Европейската климатична инициатива, която цели да предостави достъпно решение за енергийно бедните домакинства чрез малки фотоволтаични системи с мощност до 800 вата, които могат да се инсталират лесно в домакинствата и да намалят разходите за електроенергия. Те са ефективен начин за подпомагане на енергийно бедните домакинства и следва да бъдат включени в националните програми за подкрепа. Тази тема коментираха гостите в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

Гостите бяха Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Habitat Bulgaria, доц. Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания при БАН и експерт към WWF България, и Адриан Ангелов, главен експерт по етнически и демографски въпроси към Община Ботевград.

Инсталацията се състои от един или два стандартни соларни панела. Добруджалиева каза, че монтажът на системите не изисква никаква специализация или техническа помощ, защото цялото инсталиране се състои в окачването на стойка на балкона, върху която се монтира слънчевият панел и свързване на два кабела и включване на последния във външен контакт. Произведената електроенергия директно постъпва в битовата мрежа, което позволява на домакинствата да използват собствена зелена енергия.

Подобни проекти са широко разпространен в редица европейски държави. Германия е водеща, където през 2024 г. се очаква, че броят на инсталираните такива микроинсталации ще надхвърли един милион.

В рамките на проекта, в шест домакинства в Ботевград и шест в Дупница вече са инсталирани демонстрационни инсталации. В Дупница домакинство с подобна инсталация е произвело 63 киловата електроенергия през октомври, което осигурява над една трета от месечното потребление. Адриан Ангелов каза, че в Ботевград проектът започва на по-късен етап и средното производство на енергия при е около 35 киловата на месец.

Гостите очакват значително по-добри резултати през пролетта и лятото, когато има повече слънчево греене, което ще е ключово за енергийно бедните домакинства.

„Трябва да се обмислят да се прилагат по-масово от такива проекти, да има повече опит и да знаем практически резултати – какви са ползите за домакинствата и да започнем по-активно да работим с тях“, отбеляза доц. Теодора Пенева.

Въпреки това са нужни законодателни промени, които да улеснят процеса. Ася Добруджалиева каза, че в момента монтажът на фотоволтаични системи се третира като строеж, който изисква административни процедури. Според нея е нужно да се въведе дефиниция за малките инсталации, с които да бъдат освободени от регулацията. Нужно е и създаване на механизъм, който да предотврати таксуване на произведената енергия като потребена.

Теодора Пенева допълни, че трябва и да заработи „цялостният механизъм за намаляване на енергийната бедност в България“. Тя каза, че реално енергийно бедните са 1,8 млн. – три пъти повече от хората, които получават целеви помощи за отопление.

В момента има приета официална дефиниция за енергийна бедност, но тя е без приложение, тъй като не е създадена информационната система, която ще определя статута на домакинствата.

За Пенева е ключово държавата да отделя повече финансиране за проекти като SUNRISE, защото „това ни гарантира устойчивост и независимост в един несигурен пазар на електроенергия“. Особено в ситуация, когато цените на електроенергията ще продължат да се покачват.

Целия коментар гледайте във видеото тук:

Източник: Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства

Енергийната бедност остава критичен проблем за България, а цените на електроенергията оказват значително влияние върху уязвимите домакинства. Възобновяемите енергийни източници, и в частност слънчевата енергия, се разглеждат като дългосрочно решение.

11.02.2025 г., „Дом на Европа“, гр. София:

„Могат ли слънчевите микроинсталации (Plug-in PV) да бъдат достъпно решение за домакинства в енергийна бедност?“ бе тема на организирана от Хабитат България кръгла маса, част от проекта SUNRISE (Prosumer Solar Energy – Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето), финансиран от Европейската климатична инициатива (EUKI).  Проектът предлага достъпен подход за използване на слънчевата енергия в жилищния сектор, използвайки потенциала на фотоволтаичните микроинсталации, като ефективно средство за намаляване на разходите за електроенергия сред най-уязвимите групи.

Събитието откри Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, който подчерта, че „В Европа Plug-in PV се превръщат в масово решение, но в България процедурите остават сложни. Домакинствата трябва да имат лесен достъп до възобновяема енергия, а държавата да създаде адекватна регулаторна рамка.“

В дискусията участваха експерти в областта на жилищната и енергийна бедност, представители на Министерски съвет, МТСП, МРРБ, МОСВ, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Център за изследване а демокрацията, Асоциация Активи потребители, Гринпийс, WWF България, представители на електроразпределителни дружества и медии. Основен фокус бе потенциалът на Plug-in PV – малки, лесни за инсталиране фотоволтаични системи, които могат да осигурят евтина и чиста енергия за домакинства, изложени на риск от енергийна бедност.

Бяха представени националните политики в борбата с енергийната бедност, както и мерките, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Според д-р Теодора Пенева от БАН и експерт към WWF България, въпреки отпуснатите средства за енергийна ефективност и обновяване на жилищния сграден фонд, страната не решава проблемите на уязвимите домакинства. 100% грант се предоставя на всички собственици в одобрена за саниране сграда, независимо от техния доход и социален статус, вместо такава помощ да се осигурява само на енергийно бедни домакинства, Реалната подкрепа за уязвимите домакинства е недостатъчна и тези групи остават встрани от прилаганите политики. Необходими са целенасочени мерки за облекчаване на административните пречки пред инсталирането на ВЕИ решения.

Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат Българияи Десислава Иванова, главен експерт ЕП в Община Дупница разказаха за успешното инсталиране на първите дванайсет демонстрационни Plug-in PV системи за социално слаби домакинства, съответно по шест в Дупница и Ботевград. Тези микроинсталации доказват, че с минимални инвестиции може да се покрие до 30% от дневното потребление на електроенергия на домакинствата, което значително облекчава сметките им за ток.

Фотоволтаични решения за енергийна независимост

Фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W, не са популярни в България, но те все повече се прилагат в домакинствата в Западна Европа. В Германия са инсталирани вече над 1 млн. устройства, като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за ползване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на еленергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата радиация, която микроинвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта.

Plug-in PV системите обикновено се състоят от два стандартни соларни модула, които произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият в слънчеви дни значителна част от базовото натоварване и от пиковото натоварване на домакинството в обедните часове. Системата от два броя щепселни соларни модула генерира до 800 кВтч електричество на година, достатъчно, за да захраните хладилник, телевизор, компютър и друга техника с безплатна енергия от слънцето.

Предизвикателствата пред въвеждането на Plug-in PV в България

Европейската комисия поставя сериозен акцент върху преодоляването на енергийната бедност, като основната цел е защита на уязвимите групи чрез финансови инструменти и директна подкрепа. България трябва да адаптира тези политики чрез създаване на национални програми за енергийна ефективност, разработване на механизми за идентифициране на енергийно бедни домакинства и кампании за повишаване на информираността и достъпа до подпомагане.

Въпреки потенциалните ползи, регулаторната рамка в България възпрепятства бързото разпространение на слънчевите микроинсталации. Според действащото законодателство, микроинсталациите до 800W в многофамилни сгради се третират като строежи от шеста категория, изискващи сложни административни процедури. В други европейски държави като Германия такива устройства се инсталират без необходимост от разрешителни, като дори се предоставят финансови стимули за желаещите.

Следващи стъпки

Събитието показа, че достъпът до чиста енергия е не само въпрос на екологична устойчивост, но и на социална справедливост. Участниците в кръглата маса единодушно се обединиха около въвеждане на опростени административни процедури за инсталиране на Plug-in PV и възможности за субсидиране на микроинсталации за енергийно бедни домакинства. Необходими са промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които да се въведе диференциран подход за микроинсталации до 800 W, така че:

• Монтирането им на балкон или фасада да не се третира като строеж;
• Да отпадне изготвянето на проектни решения и уведомления до главния архитект на общината;
• Да се въведе присъединяване към мрежата на оператора само с уведомление, без изготвяне на становище;
• Да се въведе нетно отчитане, така че да се постигне реално подпомагане на домакинства в енергийна бедност.

Балконските фотоволтаични системи (Plug-in PV) спомагат за устойчивото използване на възобновяема енергия и могат да бъдат ефективно решение за преодоляване на енергийната бедност. За да се реализират тези ползи е необходимо финансирането на микроинсталации за домакинства в енергийна бедност да бъде включено като мярка в съществуващи програми за ВЕИ за домакинства, като например по Плана за възстановяване и устойчивост, Програмата за развитие на регионите, както и нови програми в Социалния климатичен план за Социален фонд за климата.

Пълна програма и презентации от събитието може да разгледате тук:
Програма
Проект SUNRISE Prosumer Solar Energy
Пакта за климата, енергийната криза и енергийната бедност

Научете повече тук: 
Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства, „Чиста енергия“, Bloomberg TV Bulgaria
Умни микроинсталации помагат на домакинства в България да пестят от сметките за ток, Радио България

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

В Наредба № 6 от 28.03.2024 г,. за присъединяване на обекти към електрически мрежи, не е отразено постановеното в чл.5 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, че модулите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за присъединяване към мрежата и битовата верига. Въпреки, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микро-инсталации.

Такива соларни модули с мощност под 0,8 kW, инсталирани на фасади и балкони, са известни още като Plug-in PV, балконски ФВ или „слънчев уред“. Тези микро-инсталации са вече широко разпространени сред домакинствата в Германия, Австрия, Холандия и др. европейски държави. Електроенергията произведена от тези модули се ползва с директно включване в контакт на битовата верига и главно за собствени нужди на домакинствата. В Германия, в случай на произведено, но неползвано електричество, излишъкът се дарява към мрежата на оператора. В Холандия, този излишък подлежи на Нетно отчитане, като излишъкът се приспада от ползваната от домакинството енергия на 6-месечна база. По този начин, не е необходимо домакинствата да се превръщат в търговци на енергия и да осъществяват неприсъща за тях дейност. Инсталирането на такива слънчеви уреди е изключително просто и се извършва от самите домакинства, които са задължени единствено да регистрират уреда си при оператора на мрежата. Няма процедури за предварително съгласуване, одобряване, допълнителни споразумения и т.н.

В България, известно улеснение има единствено в процедурата за малки фотоволтаични системи до 20kW и то, когато са инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За многофамилни жилищни сгради няма подобно облекчение и домакинствата в тях са дискриминирани в правото си на достъп до слънчева енергия, въпреки, че в съображение 66 на  Директивата за ВИ, RED II, изрично е подчертано следното:

„С увеличаването на значението на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимост от дефиниране на „потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на “съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“. Появява се необходимостта също така и от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират, и продават електрическа енергия без да са изправени пред непропорционални административни тежести. Гражданите, живеещи в апартаменти например, следва да могат да ползват правата за такова потребление в същата степен както домакинствата в еднофамилни къщи.“

В допълнение на горното, в България вече има прецедент на инсталиране на микро-инсталации на балкони на социални и общински жилища, в които са настанени уязвими лица. Тези микро-инсталации ще дадат възможност на домакинствата да произвеждат сами до 30% от необходимата им електроенергия, което ще допринесе за намаляване на енергийната им бедност. 

Въз основа на гореизложеното, настояваме за въвеждане в Наредба 6 на диференциран подход и премахване на административните тежести за производство на енергия от възобновяеми източници до 800 W, каквито се явяват и Plug-In PV, или балконските фотоволтаици.

В този смисъл, Хабитат България предлага:

1. В наредбата да се създаде специална Глава 6, в която да се регламентира лесна и опростена процедура за присъединяване на соларни модули с мощност до 0,8 kW, само с регистрация при мрежовия оператор;

2. Да се задължат операторите на мрежи да пренастроят електромерите на домакинство с ФВ микро-инсталация така, че излишната, върната в мрежата електроенергия, да не се отчита като потребена от домакинството;

3. Неизползваната от домакинството произведена електроенергия от ВИ, подадена в мрежата, да се счита за дарена или предоставена безвъзмездно в мрежата, до въвеждане в българското законодателство на Нетно отчитане (Net Metering);

4. Приходите от електроенергия предоставена безвъзмездно в мрежата да се акумулират на месечна или годишна база и да се внасят във Фонда за енергийна ефективност и ВИ, който от своя страна да предоставя грантове на енергийно бедни домакинства за инсталиране на нови соларни модули.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук:
Становище по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

Необходимо е да се създадат облекчени условия за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, при които се премахват всички пречки пред продажбата на излишна енергия.

В настоящата статия е разгледано производството на енергия от слънцето и значението за малките, най-често битови потребители. Наред с това, накратко припомняме принципа на производство на енергията от слънцето, как тя може да бъде добивана в домовете, дали в последно приетите законодателни актове се откриват конкретни стъпки за облекчаване на процеса на инсталация на подобни системи и какви са възможностите местните администрации да подпомагат гражданите си. В България вече са инсталирани и първите балконски фотоволтаици (Plug-in PV), с подкрепата на местните власти в Дупница и Ботевград, които могат да покрият до 30% от годишното потребление на енергия от домакинството. 

Накратко за производството на електроенергия от слънцето

Слънчевата фотоволтаична (PV) система работи, като превръща слънчевата светлина в електричество, използвайки слънчеви панели на покрива, на фасадата, на балкона или в прилежащия ви двор. Когато слънчевата светлина постъпи върху панелите, всички електрони се възбуждат, движат се наоколо и това движение създава електричество под формата на постоянен ток. Електричеството, което домовете ни използват, е малко по-различно – нарича се променлив ток. Тук се намесва работата на инвертора. Това устройство взема постояннотоковото електричество от слънчевите панели и го преобразува в променливотоково електричество, което захранва устройствата у дома, от хладилника до телевизора. Технологичното развитие на инверторите става все по-сериозно и благодарение на това в много от тях вече функционират системи за наблюдение, ограничители и други, които следят колко енергия се произвежда, използва и дори имат възможност автоматично да я ограничават. Последното се оказва изключително важно за потребителите, които са и активни клиенти, т.е. чиито системи са свързани към мрежата, а не са автономни. Техните енергийни системи са свързани към мрежата и тя е основен източник на енергията. Когато потребителите притежават действащи устройства за генериране на собствена енергия от възобновяеми източници (ВИ), а потреблението е по-малко от производството, разликата от произведената в повече енергия се връща обратно в електрическата мрежа. 

Как се отчита излишната енергия?

В голяма част от държавите в Западна Европа (Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др.) и САЩ е въведено нетно отчитане, при което на определен период от време се прави приспадане на количеството върната в мрежата енергия, от потребената от мрежата енергия. По този начин активният клиент намалява разходите си за енергия. 

В САЩ, например, има специален Закон за регулаторните политики на обществените услуги (Public Utility Regulatory Policies Act – PURPA), който регламентира участието на енергийния пазар на индивидуални съоръжения, произвеждащи енергия от ВИ или генериращи топлинна енергия и пара. Законът налага задължение на местните комунални предприятия да закупуват енергия от малките индивидуални потребители в опит да насърчат конкуренцията, ефективността при генериране и доставка на енергия, както и за постигане на други политически цели, като увеличение на енергийната независимост и намаление на разходите на енергийните дружества. Един от начините, по които актът постига целите си, е чрез създаване на специфичен клас съоръжения за производство на електроенергия (qualifying facilities – QFs), които получават специална ставка за продажба на своята електроенергия на местната електрическа компания. В Мичиган, например, енергийните предприятия имат задължение да изкупуват енергия произведена от подобни съоръжения с инсталирана мощност под 20 MW и да ги компенсират на база на разходите, които биха били избегнали при изграждането на собствени подобни мощности. 

Каква е ситуацията у нас?

В България липсата на нетното отчитане може пряко да ограничи използването на малки децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници. Това е така, тъй като множеството измервателни уреди отчитат произведената собствена енергия, но не и излишната (непотребената), която се връща в мрежата като потребление. Малките децентрализирани мощности са изключително подходящи при реализирането на ефективност чрез използването на енергията там, където се потребява. Мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора (съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежовия кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа). 

Това от своя страна насърчава използването на малки системи за производство на енергия от слънце, известни още като фотоволтаични микроинсталации за балкони (Plug-in PV). 

Законодателството у нас все още не предполага никакви облекчения за продажба на излишната енергия, особено за малките ВЕИ производители, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, но не знаят какво да правят с излишъка. Даряването на енергията в мрежата също не е регламентирано. Възможно е закупуването на системи за съхранение на енергията, но инвестицията е голяма, а рентабилността – съмнителна. Законова дефиниция за „ нетно отчитане“ в България към момента също липсва. Същевременно в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници е предоставена равнопоставеност на пазара на електрическа енергия. Същият има право да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия на пазара и срещу заплащане по пазарни цени, както и по схеми за подпомагане за произведената и продадена електрическа енергия от възобновяеми източници. 

Срещат се и случаи, в които съществуващото положение предполага обратната практика – начисляват се санкции или се налагат забрани за връщането на енергия в мрежата. 

В една от наскоро отворените програми за безвъзмездно финансиране (до 15 хил. лв.) за насърчаване на ВЕИ в домовете по Плана за възстановяване и устойчивост, беше заложено едно важно условие – произведената електроенергия не може да се отдава в мрежата, а трябва да се използва само за собствени нужди. Това предполага много прецизен анализ и добър енергиен мениджмънт, тъй като по-голямата част от кандидатурите са за максималната позволена инсталирана мощност по програмата (10 MW), но няма къде да насочат излишъка. 

Същевременно, процедурите по изграждането на мащабни фотоволтаични централи се улесняват чрез промяна с влизане в сила на подробен устройствен план, който предвижда подобни централи с аргумент за постигане на националната цел за ВЕИ, което засяга имоти с начин на трайно ползване ниви, ливади, пасища и мери — общинска и държавна собственост, съгласно Закона за опазване на земеделските земи.

Необходимо е да се създадат облекчени условия и за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, например, при които се премахват пречките пред продажбата на излишната енергия,

включително даряването на излишната енергия до 800 W, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631. Това значително може да увеличи финансовия стимул за активните потребители да инсталират ВЕИ мощности и ще ускори децентрализацията на електроенергийното производство.

Този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна членка, но у нас не се откриват облекчени процедури за подобни микроинсталации. Улеснена е процедурата (по-подробно е описана тук) единствено за фотоволтаични системи до 20 kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За инсталациите за производство на енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището от мрежовия оператор. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на повече от половината собственици от етажната собственост.

Малки децентрализирани решения за домакинствата

Балконските Plug-in PV системи не биха могли да задоволят напълно потреблението на дадено домакинство, но могат да задоволят до 30% от годишното потребление. Въпреки това те дават рядката възможност на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си. Това неминуемо може да има и положително влияние върху дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталациите като цяло. Тези системи са подходящи и в процеса с ограничаването на битовата енергийна бедност.

Това са фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W. Засега те все още не са толкова популярни в България, но се прилагат в домакинствата в Западна Европа. 

В Германия вече са инсталирани над 1 млн. фотоволтаични устройства за балкони,

като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за използване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на електрическа енергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта. Монтажът не е сложен, но трябва да се извършва с внимание към инсталацията и изискванията на електрическите мрежи. В Германия, където те са най-широко разпространени, дори не се изисква монтажът да се прави от квалифициран специалист. 

В края на месец юли т.г. Хабитат България проведе демонстрационни обучения за инсталиране и използване на фотоволтаични микроинсталации за балкони насочени към различни заинтересовани страни, в това число граждански и неправителствени организации и граждани в общините Дупница и Ботевград. По време на обученията са инсталирани две балконски фотоволтаични системи на домакинства, живеещи в енергийна бедност, съответно в комплекс “Социални жилища” в Дупница (Фиг. 2 и 3) и общинско жилище в Ботевград.

Фиг. 2. Поставяне на Plug-in фотоволтаична система в Дупница. Източник: Проект Sunrise

В рамките на проект Sunrise се предвижда инсталирането на общо 12 Plug-in фотоволтаични системи на балконите на домакинства от Дупница и Ботевград. Впоследствие ще се проследят разходите за електрическа енергия на всяко едно от домакинствата и това ще даде един по-добър анализ на нуждите им, които при оптимизация могат да получат по-сериозна полза (и особено в комбинация с подходящите мерки за енергийна ефективност). Основната цел е да се демонстрира възможността да се произвежда енергия от слънцето и по този начин да се намалят сметките за електрическа енергия. 

Допълнителна полза е това, че проектът дава добра възможност да се обследват възможните облекчения, които общината може да предостави в рамките на малките проекти за производство на енергия от ВИ на местните жители. Повече информация, включително видео материали може да бъдат открити тук. 

Фиг. 3. Финална позиция на Plug-in фотоволтаичната система в Дупница. Източник: Проект Sunrise

Каква е ролята на местните власти?

Местните власти винаги са имали ключова роля в управлението на енергията на своята територия. През последните години техните правомощия в тази посока стават все по-значителни и обхватни. По-специално, в сферата на настъпваща енергийна трансформация, местните ръководства, съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), имат възможност да предлагат облекчения и правят процедурите за инсталиране на системи за производство на енергия от ВИ по-достъпни за местните граждани. Такива облекчения към момента не са известни, тъй като възможните правомощия не са описани конкретно в законодателството. Въпреки това опити на местната власт да подпома активните граждани и да дават пример са налице в Дупница и Ботевград, с балконските фотоволтаици, както е описано по-горе.

Налице са редица текстове в ЗЕВИ (чл. 10), които са свързани с указани в закона задължения на местните ръководства, в сътрудничество с централните власти, за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малките децентрализирани инсталации за производство на енергия от ВИ. Дори повече, записано е, че кметът на общината, когато е необходимо, прави предложения пред Общинския съвет за опростяването и облекчаването на тези процедури. Кметът е също така основният медиатор (свързващо лице) между предложенията за опростяване на същите процедури от съответния областен управител и представянето им като приоритетни пред Общинския съвет. Сред основните задължения на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление при упражняване на правомощията си по регламентиране на разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури за постигане на целите на ЗЕВИ се отличава следните три:

1. Да предвиждат и прилагат опростени процедури за получаване на разрешения за проекти, свързани с реализация на индивидуални системи за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 
2. да предвиждат ускорени процедури за произнасяне във връзка с планирането, проектирането и изграждането на електроенергийна мрежова инфраструктура;
3. да предоставят информация относно необходимите процедури и тяхната последователност, включително приложимите срокове и необходимите документи.

По този начин законът, с последните си изменения, вменява на местните управи правото да участват по най-активния и директен начин в управлението и планирането не само на собствените енергийни ресурси, но и тези на местните граждани. 

Все още липсват съответните подзаконови рамки, които да опишат процедурите стъпка по стъпка, с конкретни срокове, и да се установят правомощията на отделните институции, свързани с опростяването и облекчаването на процедурите. 

Това пряко засяга както активните клиенти и производителите на собствена енергия от ВИ, така и в пълна сила представлява пречка в случай, че имат желание да продават излишната енергия или да участват в енергийна общност. Същевременно не са налице разпоредби, които обхващат принципите при:

• Нужда от ясни инструкции докъде стигат правомощията на местните власти в опростяването на процедурите (например, за балконските фотоволтаици може да се преосмислят някои компоненти на проектните решения в части “Конструкции”, “Електро” и “ОВК” с чертежи);
• необходимост от активна подкрепа от местните административни енергийни центрове при инсталиране на микро и малки системи за производство на енергия от слънцето с конкретни консултации на проекто равнище с цел устойчиво оползотворяване на излишната енергия, оптимизиране на потреблението и директна комуникация с местния мрежови оператор при възникнали нужди;
• наличие на недобросъвестни практики при налагането на двойни такси от страна на мрежовите оператори;
• механизми относно управление и диференциация на разходите за мрежата, балансиране, отдаване на енергия в мрежата и други;
• механизъм за извършване на нетното отчитане на потребената и произведена електроенергия, за да се създаде ясен икономически стимул;
• указания за мрежовите оператори да инсталират интелигентни електромери, които да позволяват техническото въвеждане на нетно отчитане;
• облекчаване на процедури само при потребяването на енергията за собствени нужди въпреки изрични законодателни текстове на ЕС в областта.

Споменатите разпоредби биха имали положителен ефект върху разпространението на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници там, където са най-необходими – в домовете на хората. 

Такива системи съкращават загубите по мрежата, тъй като енергията се потребява, където се произвежда, за разлика от големите фотоволтаични централи.

Липсата на подзаконова рамка се явява основна пречка за реализирането на малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от ВИ. Законовата уредба все още има нужда да бъде усъвършенствана, за да даде реален приоритет на производството на енергия, там, където се потребява, а именно – в сектора на домакинствата и обектите на по-дребния бизнес. Точно тези потребители отново остават на заден план със задачата да открият сами как точно биха могли да произвеждат и да споделят собствена енергия по достъпен, технически издържан и законен начин. Тук е и ключовата роля на общините, които по закон имат задължението да предлагат опростени процедури и да улесняват процеса за инсталирането на подобни съоръжения. Сред малките инсталации се нареждат и балконските фотоволтаични системи, които биха могли да осигурят да 30% от годишното потребление на енергия, за които процедурите все още са твърде тромави. Облекчаването им неминуемо може да промени дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталации и да позволи на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си. 

Заглавна снимка фотограф: Александър Миленков за Хабитат България (свободна за разпространение).

---

Виж още: 

• Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?
• Възобновяема енергия у дома: какво трябва да знаем?

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---

Автор: Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

---

В публикацията са използвани материали от:

• Информация за програма за безвъзмездно финансиране на соларни инсталации по Плана за възстановяване и устойчивост
• https://solarmentors.com/how-does-solar-power-feed-back-into-the-grid/
• https://www.solarreviews.com/blog/dont-invest-in-plug-in-solar-panels 
• Закон за регулаторните политики на обществените услуги (PURPA) https://www.michigan.gov/mpsc/-/media/Project/Websites/mpsc/consumer/info/briefs/MPSC_Issue_Brief_–_PURPA.pdf?rev=cf1855f9f14c476dbfa86974a67206d0&hash=58CC2110954FD24D1AA166A964D84EFC 
• Информация за виртуалното нетно отчитане
• Информация за компенсиращи реактори
• Пример за фотоволтаична централа с връщане на енергия
• РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа
• Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
• Закон за енергетиката (ЗЕ) 
• Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи
• Алексиева, Р., Филипова, А., Бенов, В., (2024) ВЕИ на бързи обороти: Премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на енергийния преход в България. Анализ, Център за изследване на демокрацията, свален от: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2024_2/RES_HS_BG_3v.pdf 
• Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024), Агенция за устойчиво енергийно развитие, 2024
• Проект SUNRISE
• Бюлетин на Хабитат България за м. август 2024 г.

Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, и Първан Дангов, кмет на Община Дупница, в „Чиста енергия“, по Bloomberg TV Bulgaria.

Целта на проекта „Sunrise“ е даде възможност на хората, които са в състояние на енергийна бедност, да произвеждат сами част от енергията, която ползват. Липсата на нормативна уредба за фотоволтаичните уреди е главната пречка те да не намират по-голяма популярност сред гражданите. Това казаха Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, и Първан Дангов, кмет на Община Дупница, в предаването „Чиста енергия“ с водещ Вероника Денизова.

С проектите в Дупница и Ботевград показахме, че тези системи са достъпни и всеки може да се възползва от тях. Втората задача е да постигнем облекчаване на административната процедура за използване на такъв тип инсталации в многофамилните сгради. Нужно е да приведем законодателството си в синхрон с европейските регламенти, които третират тези като нищожни и те не подлежат на различна регулация освен един обикновен уведомителен режим. В Германия броят на подобни инсталации тази година достигна над един милион.

Домакинствата в Дупница и Ботевград бяха инсталирани в общински жилища. По дефиниция в тях са настанени хора с по-ниски доходи и в различна степен на уязвимост. За тях това е немалка помощ. Публикувани са критерии, по които става подборът. Домакинствата имаха възможност да кандидатстват според тях. „Важно е да отбележим, че е важно жилището да се обитава целодневно, защото това води до повече спестена енергия“, коментира Бенов.

Според него фотоволтаиците за балкони с щепсел за включване с контакт имат много предимства. На първо място този тип продукти се купуват, монтират и започват веднага да работят. Няма нужда от мерки по инсталиране и проектиране. Тази енергия винаги се потребява първо, а след това се допълва от енергията, подаване от електроразпределителното дружество. Друг голям плюс е финансовата достъпност. Една такава инсталация струва около 600 евро.

Енергийната бедност зависи от нивото на доходите, цената на електроенергията и състоянието на жилищата. „Други мерки, които могат  да помогнат със справянето й, са елементарни промени в поведението ни, които могат да помогнат за намаляване на разходите“, обясни той.

От друга страна, Първан Дангов сподели, препоръча е да се инициира законодателна инициатива в Народното събрание, за да се  улеснят инвестициите.

Очаквам и други граждани да проявят интерес към проекта. Вече има запитване от граждани, които са гледали репортажите. Живеем в динамичен свят и тенденцията е енергоизточниците да стават по-скъпи. Какво по-хубаво, когато новите технологии, които навлизат в нашия бит и ежедневие, помагат да живеем по-добре и енергийно по-чисто. Администрацията има готовност да съдейства с информация за това кога и как да бъдат инсталирани още от този тип фотоволтаици.

Той сподели, че на територията на общината има интерес за още такива инвестиции. На територията на община Дупница се намира най-големият соларен парк в България – в землището на село Крайници. Предстои инвестиция във възобновяема енергия, която ще ползва водите на река Отовица. Водноелектрическата централа ще помогне да се разшири кръга от възобновяема енергия.

Вижте целия коментар във видеото:

Източник Bloomberg TV Bulgaria: Възобновяемата енергия може да намали разходите на българските домакинства

Революцията в използването на възобновяема енергия в България: Фотоволтаични системи до 800 W от типа “Plug-in” на балкона

Докато светът се ориентира към възобновяемата енергия, България се намира на кръстопът, обмисляйки потенциала и предизвикателствата на слънчевата енергия, генерирана от фотоволтаичните системи Plug-in PV, наричани още микроинсталации или слънчев уред. В този бюлетин се разглеждат законодателната рамка, възможностите и процедурните изисквания за интегриране на Plug-in PV системи в България, като се обръща особено внимание на просюмърите - крайни клиенти, които произвеждат и могат да продават енергия.

• Овластяване на потребителите в България: Правни и пазарни възможности

Ролята на просюмърите е от решаващо значение за енергийния преход в България. Съгласно чл. 18а от Закона за енергията от възобновяеми източници крайните клиенти могат да станат потребители на собствена енергия от възобновяеми източници и да продават излишъка по пазарни цени. Тази разпоредба дава възможност на потребителите да станат активни участници на енергийния пазар, като им предлага икономически стимули и насърчава устойчиви енергийни практики. 

Законът за енергетиката допълнително подкрепя това, като дефинира "активните клиенти" като крайни клиенти, които консумират, съхраняват или продават самостоятелно произведена електроенергия в рамките на определени граници. Тези клиенти се насърчават да участват в схеми за енергийна ефективност и гъвкавост, което разширява ролята им от обикновени потребители до участници в енергийната екосистема.

• Нетно измерване: Опростени процедури, но не и в България 

Нетното измерване се прилага в случаите, когато домакинствата произвеждат собствена енергия, например от инсталирани на покрива или фасадата соларни панели и в същото време остават свързани към мрежата. Те използват и двата източника, така че ако грее слънце, вземат електричество от фотоволтаици и ако е необходима повече енергия или през нощта, вземат от мрежата. Ако те произведат излишък, електричеството се подава в мрежата, „завъртайки измервателния уред в другата посока“, това „извършва виртуално съхранение в мрежата“. Тази система на отчитане възниква в САЩ през 80-те години, а в Европа се прилага от Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др. 

За съжаление, в България няма въведено нетно измерване за домакинствата. С последните промени през 2023 г., в Закона за енергията от възобновяеми източници,  в член 6, Комисията за енергийно и водно регулиране следва да определя преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници за инсталации с мощност до 30 kW. Тази мярка има за цел да стимулира инсталирането на фотоволтаични системи на покриви и фасади в градските райони, като прави възобновяемата енергия по-достъпна за обикновените граждани. Бяха направени различни законови изменения, за да се опростят процедурите за инсталиране. Например инсталациите за лично ползване с мощност до 20 kW са освободени от разрешителни за строеж, при условие че отговарят на специфични технически критерии и стандарти за безопасност. 

• Присъединете се към слънчевата революция: Как да станете производител на собствено електричество, дори ако живеете в многофамилна жилищна сграда?

Изглежда лесно да си купиш фотоволтаична система до 800 W (два соларни панела * 400 W) да я монтираш на парапета на балкона, да я включиш в контакта и да се радваш на безплатна енергия. Но това все още не е толкова просто в  България. Една от причините e, че измервателните уреди отчитат произведената, но неконсумирана собствена енергия подадена в мрежата като потребление на енергия. В Германия, където балконските фотоволтаици са най-широко разпространени, излишната енергия, постъпва в мрежата като дарение. Това е така, за да се насърчават домакинствата да използват в пълна степен произведената от тях енергия.  Освен това, мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора, съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа,  По тази причина в Германия за балконските фотоволтаици е необходимо единствено уведомление на оператора.

Въпреки, че този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микроинсталации. Улеснена е процедурата единствено за фотоволтаични системи до 20kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). При добронамерен подход от страна на институциите и оператора, можете да инсталирате балконски фотоволтаик по същата процедура. Като основание за това освен горепосочения регламент, може да послужи и факта, че съгласно  чл.10, ал.3, т.4 от ЗЕВИ, кмета на общината отговаря за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, каквато се явява и балконския фотоволтаик.

• Каква е процедурата за инсталации за производство на енергия от ВИ до 20 kW за собствени нужди? 

В общината: Подавате уведомление за инвестиционно намерение до главния архитект на съответната община в срок до 14 дни преди започването на изграждането на инсталацията. В уведомлението се описва мощността на инсталацията и разположението ѝ, като към него се прилагат проектни решения в части “Конструкции”, “Електро” и/или “ОВК” с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, документ за собственост. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на повече от 50% от етажната собственост.

След извършване монтажа на инсталациите собственикът на обекта, заедно с изпълнителя на монтажа подписват декларация, с която в 14-дневен срок след монтажа уведомяват главния архитект на общината и оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, че инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация. 

При оператора: Внасяте уведомление към оператора, въз основа на което, той прави проучване за присъединяване на обекта към мрежата, в резултат на която се изготвя становище от него за условията и реда на включване на производителите. Съгласно ЗЕВИ за някои инсталации, включително такива за потребление на собствена електрическа енергия с мощност до 10,8 kW, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището. Към уведомлението прилагате същите документи, които сте приложили към общината.  

Съгласно Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи мрежовите оператори са длъжни да осигурят възможност за осъществяване на онлайн комуникация, включително отправяне на конкретни въпроси за процедурата по включване.

• Пътят напред: Предизвикателства и възможности

Въпреки тези постижения остават няколко въпроса. Трябва ли инсталирането на слънчев уред да се третира  като строеж или като преместваем обект? Трябва ли опростените разпоредби да обхванат и многофамилните жилищни сгради? Освен това продължават дебатите относно въвеждането на нетно измерване за микроинсталациите или поне на право да даряват излишната енергия, така че като включат слънчевия уред в мрежата, това да не води до загуби за домакинството? Дали процесът на уведомление и регистрация в енергоразпределителните дружества и общините може да бъде допълнително опростен?

Преди институциите да дадат отговор на тези въпроси, не бива да се забравя, че балконските фотоволтаици могат да бъдат едно от решенията за намаляването на разходите за енергия за домакинствата, които са в условия на  енергийна бедност. Докато България се ориентира в тези предизвикателства, целта остава ясна: да се създаде устойчиво, приобщаващо и ефективно енергийно бъдеще за всички. 

Проект SUNRISE

В основата си проект "Sunrise" се стреми да увеличи използването на възобновяема енергия в жилищния сектор чрез подхода "просюмър", като насърчава отделните собственици или наематели на жилища да станат производители на енергия. Тази инициатива е в съответствие с високите цели на Европейския съюз в областта на климата, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. 

В днешния контекст на рязко покачващи се цени на енергията значението на подобни проекти е по-очевидно от всякога, като се насърчава използването на възобновяема енергия за производство на електроенергия в домакинствата.

Фотоволтаични микроинсталации за балкони (Plug-in PV)

Фотоволтаиците за балкони, с щепсъл за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W, не са популярни в България, но те все повече се прилагат в домакинствата в Западна Европа. В Германия са инсталирани вече над 1 млн. устройства, като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за ползване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на еленергия и сметките за нея.  

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта.

Plug-in PV системите обикновено се състоят от два стандартни соларни модула, които произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият в слънчеви дни значителна част от базовото натоварване и от пиковото натоварване на домакинството в обедните часове. Системата от два броя щепселни соларни модула генерира до 800 кВтч електричество на година, достатъчно, за да захраните хладилник, телевизор, компютър и друга техника с безплатна енергия от слънцето.

Производителността на модула, а оттам и неговата икономическа ефективност, зависят от различни фактори. Към тях спадат разходите за закупуване, насочването на модула с възможно най-малко засенчване и, разбира се, актуалната цена на електроенергията от доставчика на електроенергия. С включването на Plug-in PV система към електрическата мрежа вие давате своя личен принос към енергийния преход за климатична неутралност.

Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето

В края на месец юли Хабитат България проведе демонстрационни обучения за инсталиране и използване на фотоволтаични микроинсталации за балкони насочени към стейкхолдъри, граждански и неправителствени организации, както и бенефициенти. Събитията се проведоха в Дупница и Ботевград, като в тях се се включиха над 50 човека, включително и немски експерти от Германското дружество за слънчева енергия (DGS) и Инициативата за жилищния сектор в Източна Европа (IWO).

По време на обученията бяха инсталирани две балконски фотоволтаични системи на домакинства, живеещи в енергийна бедност, съответно в комплекс “Социални жилища” в  Дупница и общинско жилище в Ботевград.

В рамките на проект Sunrise се предвижда инсталирането на общо 12 Plug-in фотоволтаични системи на балконите на домакинства от Дупница и Ботевград. По време на изпълнение на проекта ще се проследят разходите за електрическа енергия на всяко едно от домакинствата. Основната цел е да се покаже как лесно сами да произвеждаме енергия от слънцето и по този начин да намалим сметките си за електрическа енергия.

Проектът се изпълнява в периода 01.11.2022 г. – 30.04.2025 г. от консорциум с водеща организация Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и партньори от Хабитат България, Алианс на потребителите в Литва (LCA), Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония.

Проект Sunriseе част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инициатива на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK) за засилване на сътрудничеството в ЕС с цел допълнително развитие и изпълнение на амбициозната му политика за климата. Чрез EUKI, организациите в областта на климата могат да почерпят опит една от друга - инициативата подпомага диалога в рамките на Европа, обмена на добри практики, повишаване на информираността и трансфера на знания. www.euki.de/en

Заключение

Ангажиментът на България към възобновяемите енергийни източници се вижда от прогресивното законодателство и благоприятните пазарни условия за фотоволтаични системи. Тъй като страната се подготвя за тази устойчива промяна, активното участие на потребителите ще бъде крайъгълен камък на нейния успех. Продължаващите дискусии и усъвършенстването на политиките ще определят колко бързо и ефективно България може да използва силата на слънцето, проправяйки пътя към едно по-зелено и по-устойчиво енергийно бъдеще. 

Чрез действията си за преодоляване на правните, финансовите и социалните бариери, проект Sunrise поставя еталон в осигуряване на правото на равен достъп до възобновяема енергия за домакинствата в многофамилните жилищни сгради в Източна Европа.

Снимки: Александър Миленков за Хабитат България

Ръководство за монтаж на стойка за балкон за стъклен панел с двуполярни клетки

Източник: GreenSolar Sub - YouTube

На 26-ти април 2024 г. Хабитат България проведе уебинар по темата за балконските фотоволтаични системи (Plug-in PV) насочен към стейкхолдъри, граждански и неправителствени организации, бенефициенти.

Презентации представиха:

Кристоф Йохан, Проектен инженер фотоволтаици към Германското дружество за слънчева енергия (DGS):

Ася Добруджалиева, Мениджър проекти в Хабитат България :

Снимка на корица:  Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO)