Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

В Наредба № 6 от 28.03.2024 г,. за присъединяване на обекти към електрически мрежи, не е отразено постановеното в чл.5 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, че модулите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за присъединяване към мрежата и битовата верига. Въпреки, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микро-инсталации.

Такива соларни модули с мощност под 0,8 kW, инсталирани на фасади и балкони, са известни още като Plug-in PV, балконски ФВ или „слънчев уред“. Тези микро-инсталации са вече широко разпространени сред домакинствата в Германия, Австрия, Холандия и др. европейски държави. Електроенергията произведена от тези модули се ползва с директно включване в контакт на битовата верига и главно за собствени нужди на домакинствата. В Германия, в случай на произведено, но неползвано електричество, излишъкът се дарява към мрежата на оператора. В Холандия, този излишък подлежи на Нетно отчитане, като излишъкът се приспада от ползваната от домакинството енергия на 6-месечна база. По този начин, не е необходимо домакинствата да се превръщат в търговци на енергия и да осъществяват неприсъща за тях дейност. Инсталирането на такива слънчеви уреди е изключително просто и се извършва от самите домакинства, които са задължени единствено да регистрират уреда си при оператора на мрежата. Няма процедури за предварително съгласуване, одобряване, допълнителни споразумения и т.н.

В България, известно улеснение има единствено в процедурата за малки фотоволтаични системи до 20kW и то, когато са инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За многофамилни жилищни сгради няма подобно облекчение и домакинствата в тях са дискриминирани в правото си на достъп до слънчева енергия, въпреки, че в съображение 66 на  Директивата за ВИ, RED II, изрично е подчертано следното:

„С увеличаването на значението на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимост от дефиниране на „потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на “съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“. Появява се необходимостта също така и от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират, и продават електрическа енергия без да са изправени пред непропорционални административни тежести. Гражданите, живеещи в апартаменти например, следва да могат да ползват правата за такова потребление в същата степен както домакинствата в еднофамилни къщи.“

В допълнение на горното, в България вече има прецедент на инсталиране на микро-инсталации на балкони на социални и общински жилища, в които са настанени уязвими лица. Тези микро-инсталации ще дадат възможност на домакинствата да произвеждат сами до 30% от необходимата им електроенергия, което ще допринесе за намаляване на енергийната им бедност. 

Въз основа на гореизложеното, настояваме за въвеждане в Наредба 6 на диференциран подход и премахване на административните тежести за производство на енергия от възобновяеми източници до 800 W, каквито се явяват и Plug-In PV, или балконските фотоволтаици.

В този смисъл, Хабитат България предлага:

1. В наредбата да се създаде специална Глава 6, в която да се регламентира лесна и опростена процедура за присъединяване на соларни модули с мощност до 0,8 kW, само с регистрация при мрежовия оператор;

2. Да се задължат операторите на мрежи да пренастроят електромерите на домакинство с ФВ микро-инсталация така, че излишната, върната в мрежата електроенергия, да не се отчита като потребена от домакинството;

3. Неизползваната от домакинството произведена електроенергия от ВИ, подадена в мрежата, да се счита за дарена или предоставена безвъзмездно в мрежата, до въвеждане в българското законодателство на Нетно отчитане (Net Metering);

4. Приходите от електроенергия предоставена безвъзмездно в мрежата да се акумулират на месечна или годишна база и да се внасят във Фонда за енергийна ефективност и ВИ, който от своя страна да предоставя грантове на енергийно бедни домакинства за инсталиране на нови соларни модули.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук:
Становище по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

Необходимо е да се създадат облекчени условия за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, при които се премахват всички пречки пред продажбата на излишна енергия.

В настоящата статия е разгледано производството на енергия от слънцето и значението за малките, най-често битови потребители. Наред с това, накратко припомняме принципа на производство на енергията от слънцето, как тя може да бъде добивана в домовете, дали в последно приетите законодателни актове се откриват конкретни стъпки за облекчаване на процеса на инсталация на подобни системи и какви са възможностите местните администрации да подпомагат гражданите си. В България вече са инсталирани и първите балконски фотоволтаици (Plug-in PV), с подкрепата на местните власти в Дупница и Ботевград, които могат да покрият до 30% от годишното потребление на енергия от домакинството. 

Накратко за производството на електроенергия от слънцето

Слънчевата фотоволтаична (PV) система работи, като превръща слънчевата светлина в електричество, използвайки слънчеви панели на покрива, на фасадата, на балкона или в прилежащия ви двор. Когато слънчевата светлина постъпи върху панелите, всички електрони се възбуждат, движат се наоколо и това движение създава електричество под формата на постоянен ток. Електричеството, което домовете ни използват, е малко по-различно – нарича се променлив ток. Тук се намесва работата на инвертора. Това устройство взема постояннотоковото електричество от слънчевите панели и го преобразува в променливотоково електричество, което захранва устройствата у дома, от хладилника до телевизора. Технологичното развитие на инверторите става все по-сериозно и благодарение на това в много от тях вече функционират системи за наблюдение, ограничители и други, които следят колко енергия се произвежда, използва и дори имат възможност автоматично да я ограничават. Последното се оказва изключително важно за потребителите, които са и активни клиенти, т.е. чиито системи са свързани към мрежата, а не са автономни. Техните енергийни системи са свързани към мрежата и тя е основен източник на енергията. Когато потребителите притежават действащи устройства за генериране на собствена енергия от възобновяеми източници (ВИ), а потреблението е по-малко от производството, разликата от произведената в повече енергия се връща обратно в електрическата мрежа. 

Как се отчита излишната енергия?

В голяма част от държавите в Западна Европа (Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др.) и САЩ е въведено нетно отчитане, при което на определен период от време се прави приспадане на количеството върната в мрежата енергия, от потребената от мрежата енергия. По този начин активният клиент намалява разходите си за енергия. 

В САЩ, например, има специален Закон за регулаторните политики на обществените услуги (Public Utility Regulatory Policies Act – PURPA), който регламентира участието на енергийния пазар на индивидуални съоръжения, произвеждащи енергия от ВИ или генериращи топлинна енергия и пара. Законът налага задължение на местните комунални предприятия да закупуват енергия от малките индивидуални потребители в опит да насърчат конкуренцията, ефективността при генериране и доставка на енергия, както и за постигане на други политически цели, като увеличение на енергийната независимост и намаление на разходите на енергийните дружества. Един от начините, по които актът постига целите си, е чрез създаване на специфичен клас съоръжения за производство на електроенергия (qualifying facilities – QFs), които получават специална ставка за продажба на своята електроенергия на местната електрическа компания. В Мичиган, например, енергийните предприятия имат задължение да изкупуват енергия произведена от подобни съоръжения с инсталирана мощност под 20 MW и да ги компенсират на база на разходите, които биха били избегнали при изграждането на собствени подобни мощности. 

Каква е ситуацията у нас?

В България липсата на нетното отчитане може пряко да ограничи използването на малки децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници. Това е така, тъй като множеството измервателни уреди отчитат произведената собствена енергия, но не и излишната (непотребената), която се връща в мрежата като потребление. Малките децентрализирани мощности са изключително подходящи при реализирането на ефективност чрез използването на енергията там, където се потребява. Мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора (съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежовия кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа). 

Това от своя страна насърчава използването на малки системи за производство на енергия от слънце, известни още като фотоволтаични микроинсталации за балкони (Plug-in PV). 

Законодателството у нас все още не предполага никакви облекчения за продажба на излишната енергия, особено за малките ВЕИ производители, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, но не знаят какво да правят с излишъка. Даряването на енергията в мрежата също не е регламентирано. Възможно е закупуването на системи за съхранение на енергията, но инвестицията е голяма, а рентабилността – съмнителна. Законова дефиниция за „ нетно отчитане“ в България към момента също липсва. Същевременно в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници е предоставена равнопоставеност на пазара на електрическа енергия. Същият има право да продава произведените от него излишни количества електрическа енергия на пазара и срещу заплащане по пазарни цени, както и по схеми за подпомагане за произведената и продадена електрическа енергия от възобновяеми източници. 

Срещат се и случаи, в които съществуващото положение предполага обратната практика – начисляват се санкции или се налагат забрани за връщането на енергия в мрежата. 

В една от наскоро отворените програми за безвъзмездно финансиране (до 15 хил. лв.) за насърчаване на ВЕИ в домовете по Плана за възстановяване и устойчивост, беше заложено едно важно условие – произведената електроенергия не може да се отдава в мрежата, а трябва да се използва само за собствени нужди. Това предполага много прецизен анализ и добър енергиен мениджмънт, тъй като по-голямата част от кандидатурите са за максималната позволена инсталирана мощност по програмата (10 MW), но няма къде да насочат излишъка. 

Същевременно, процедурите по изграждането на мащабни фотоволтаични централи се улесняват чрез промяна с влизане в сила на подробен устройствен план, който предвижда подобни централи с аргумент за постигане на националната цел за ВЕИ, което засяга имоти с начин на трайно ползване ниви, ливади, пасища и мери — общинска и държавна собственост, съгласно Закона за опазване на земеделските земи.

Необходимо е да се създадат облекчени условия и за малки и микро системи, като балконските фотоволтаици, например, при които се премахват пречките пред продажбата на излишната енергия,

включително даряването на излишната енергия до 800 W, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631. Това значително може да увеличи финансовия стимул за активните потребители да инсталират ВЕИ мощности и ще ускори децентрализацията на електроенергийното производство.

Този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна членка, но у нас не се откриват облекчени процедури за подобни микроинсталации. Улеснена е процедурата (по-подробно е описана тук) единствено за фотоволтаични системи до 20 kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За инсталациите за производство на енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището от мрежовия оператор. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на повече от половината собственици от етажната собственост.

Малки децентрализирани решения за домакинствата

Балконските Plug-in PV системи не биха могли да задоволят напълно потреблението на дадено домакинство, но могат да задоволят до 30% от годишното потребление. Въпреки това те дават рядката възможност на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си. Това неминуемо може да има и положително влияние върху дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталациите като цяло. Тези системи са подходящи и в процеса с ограничаването на битовата енергийна бедност.

Това са фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W. Засега те все още не са толкова популярни в България, но се прилагат в домакинствата в Западна Европа. 

В Германия вече са инсталирани над 1 млн. фотоволтаични устройства за балкони,

като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за използване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на електрическа енергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта. Монтажът не е сложен, но трябва да се извършва с внимание към инсталацията и изискванията на електрическите мрежи. В Германия, където те са най-широко разпространени, дори не се изисква монтажът да се прави от квалифициран специалист. 

В края на месец юли т.г. Хабитат България проведе демонстрационни обучения за инсталиране и използване на фотоволтаични микроинсталации за балкони насочени към различни заинтересовани страни, в това число граждански и неправителствени организации и граждани в общините Дупница и Ботевград. По време на обученията са инсталирани две балконски фотоволтаични системи на домакинства, живеещи в енергийна бедност, съответно в комплекс “Социални жилища” в Дупница (Фиг. 2 и 3) и общинско жилище в Ботевград.

Фиг. 2. Поставяне на Plug-in фотоволтаична система в Дупница. Източник: Проект Sunrise

В рамките на проект Sunrise се предвижда инсталирането на общо 12 Plug-in фотоволтаични системи на балконите на домакинства от Дупница и Ботевград. Впоследствие ще се проследят разходите за електрическа енергия на всяко едно от домакинствата и това ще даде един по-добър анализ на нуждите им, които при оптимизация могат да получат по-сериозна полза (и особено в комбинация с подходящите мерки за енергийна ефективност). Основната цел е да се демонстрира възможността да се произвежда енергия от слънцето и по този начин да се намалят сметките за електрическа енергия. 

Допълнителна полза е това, че проектът дава добра възможност да се обследват възможните облекчения, които общината може да предостави в рамките на малките проекти за производство на енергия от ВИ на местните жители. Повече информация, включително видео материали може да бъдат открити тук. 

Фиг. 3. Финална позиция на Plug-in фотоволтаичната система в Дупница. Източник: Проект Sunrise

Каква е ролята на местните власти?

Местните власти винаги са имали ключова роля в управлението на енергията на своята територия. През последните години техните правомощия в тази посока стават все по-значителни и обхватни. По-специално, в сферата на настъпваща енергийна трансформация, местните ръководства, съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), имат възможност да предлагат облекчения и правят процедурите за инсталиране на системи за производство на енергия от ВИ по-достъпни за местните граждани. Такива облекчения към момента не са известни, тъй като възможните правомощия не са описани конкретно в законодателството. Въпреки това опити на местната власт да подпома активните граждани и да дават пример са налице в Дупница и Ботевград, с балконските фотоволтаици, както е описано по-горе.

Налице са редица текстове в ЗЕВИ (чл. 10), които са свързани с указани в закона задължения на местните ръководства, в сътрудничество с централните власти, за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малките децентрализирани инсталации за производство на енергия от ВИ. Дори повече, записано е, че кметът на общината, когато е необходимо, прави предложения пред Общинския съвет за опростяването и облекчаването на тези процедури. Кметът е също така основният медиатор (свързващо лице) между предложенията за опростяване на същите процедури от съответния областен управител и представянето им като приоритетни пред Общинския съвет. Сред основните задължения на органите на държавната власт и органите на местното самоуправление при упражняване на правомощията си по регламентиране на разрешителни, сертификационни и лицензионни процедури за постигане на целите на ЗЕВИ се отличава следните три:

  1. Да предвиждат и прилагат опростени процедури за получаване на разрешения за проекти, свързани с реализация на индивидуални системи за производство и потребление на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 
  2. да предвиждат ускорени процедури за произнасяне във връзка с планирането, проектирането и изграждането на електроенергийна мрежова инфраструктура;
  3. да предоставят информация относно необходимите процедури и тяхната последователност, включително приложимите срокове и необходимите документи.

По този начин законът, с последните си изменения, вменява на местните управи правото да участват по най-активния и директен начин в управлението и планирането не само на собствените енергийни ресурси, но и тези на местните граждани. 

Все още липсват съответните подзаконови рамки, които да опишат процедурите стъпка по стъпка, с конкретни срокове, и да се установят правомощията на отделните институции, свързани с опростяването и облекчаването на процедурите. 

Това пряко засяга както активните клиенти и производителите на собствена енергия от ВИ, така и в пълна сила представлява пречка в случай, че имат желание да продават излишната енергия или да участват в енергийна общност. Същевременно не са налице разпоредби, които обхващат принципите при:

  • Нужда от ясни инструкции докъде стигат правомощията на местните власти в опростяването на процедурите (например, за балконските фотоволтаици може да се преосмислят някои компоненти на проектните решения в части “Конструкции”, “Електро” и “ОВК” с чертежи);
  • необходимост от активна подкрепа от местните административни енергийни центрове при инсталиране на микро и малки системи за производство на енергия от слънцето с конкретни консултации на проекто равнище с цел устойчиво оползотворяване на излишната енергия, оптимизиране на потреблението и директна комуникация с местния мрежови оператор при възникнали нужди;
  • наличие на недобросъвестни практики при налагането на двойни такси от страна на мрежовите оператори;
  • механизми относно управление и диференциация на разходите за мрежата, балансиране, отдаване на енергия в мрежата и други;
  • механизъм за извършване на нетното отчитане на потребената и произведена електроенергия, за да се създаде ясен икономически стимул;
  • указания за мрежовите оператори да инсталират интелигентни електромери, които да позволяват техническото въвеждане на нетно отчитане;
  • облекчаване на процедури само при потребяването на енергията за собствени нужди въпреки изрични законодателни текстове на ЕС в областта.

Споменатите разпоредби биха имали положителен ефект върху разпространението на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници там, където са най-необходими – в домовете на хората. 

Такива системи съкращават загубите по мрежата, тъй като енергията се потребява, където се произвежда, за разлика от големите фотоволтаични централи.

Липсата на подзаконова рамка се явява основна пречка за реализирането на малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от ВИ. Законовата уредба все още има нужда да бъде усъвършенствана, за да даде реален приоритет на производството на енергия, там, където се потребява, а именно – в сектора на домакинствата и обектите на по-дребния бизнес. Точно тези потребители отново остават на заден план със задачата да открият сами как точно биха могли да произвеждат и да споделят собствена енергия по достъпен, технически издържан и законен начин. Тук е и ключовата роля на общините, които по закон имат задължението да предлагат опростени процедури и да улесняват процеса за инсталирането на подобни съоръжения. Сред малките инсталации се нареждат и балконските фотоволтаични системи, които биха могли да осигурят да 30% от годишното потребление на енергия, за които процедурите все още са твърде тромави. Облекчаването им неминуемо може да промени дългогодишно насажданата обществена нагласа спрямо ВЕИ инсталации и да позволи на битовите потребители да произвеждат и потребяват сами част от енергията си. 

Заглавна снимка фотограф: Александър Миленков за Хабитат България (свободна за разпространение).

Виж още: 

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

Автор: Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.

В публикацията са използвани материали от:

Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, и Първан Дангов, кмет на Община Дупница, в „Чиста енергия“, по Bloomberg TV Bulgaria.

Целта на проекта „Sunrise“ е даде възможност на хората, които са в състояние на енергийна бедност, да произвеждат сами част от енергията, която ползват. Липсата на нормативна уредба за фотоволтаичните уреди е главната пречка те да не намират по-голяма популярност сред гражданите. Това казаха Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, и Първан Дангов, кмет на Община Дупница, в предаването „Чиста енергия“ с водещ Вероника Денизова.

С проектите в Дупница и Ботевград показахме, че тези системи са достъпни и всеки може да се възползва от тях. Втората задача е да постигнем облекчаване на административната процедура за използване на такъв тип инсталации в многофамилните сгради. Нужно е да приведем законодателството си в синхрон с европейските регламенти, които третират тези като нищожни и те не подлежат на различна регулация освен един обикновен уведомителен режим. В Германия броят на подобни инсталации тази година достигна над един милион.

Домакинствата в Дупница и Ботевград бяха инсталирани в общински жилища. По дефиниция в тях са настанени хора с по-ниски доходи и в различна степен на уязвимост. За тях това е немалка помощ. Публикувани са критерии, по които става подборът. Домакинствата имаха възможност да кандидатстват според тях. „Важно е да отбележим, че е важно жилището да се обитава целодневно, защото това води до повече спестена енергия“, коментира Бенов.

Според него фотоволтаиците за балкони с щепсел за включване с контакт имат много предимства. На първо място този тип продукти се купуват, монтират и започват веднага да работят. Няма нужда от мерки по инсталиране и проектиране. Тази енергия винаги се потребява първо, а след това се допълва от енергията, подаване от електроразпределителното дружество. Друг голям плюс е финансовата достъпност. Една такава инсталация струва около 600 евро.

Енергийната бедност зависи от нивото на доходите, цената на електроенергията и състоянието на жилищата. „Други мерки, които могат  да помогнат със справянето й, са елементарни промени в поведението ни, които могат да помогнат за намаляване на разходите“, обясни той.

От друга страна, Първан Дангов сподели, препоръча е да се инициира законодателна инициатива в Народното събрание, за да се  улеснят инвестициите.

Очаквам и други граждани да проявят интерес към проекта. Вече има запитване от граждани, които са гледали репортажите. Живеем в динамичен свят и тенденцията е енергоизточниците да стават по-скъпи. Какво по-хубаво, когато новите технологии, които навлизат в нашия бит и ежедневие, помагат да живеем по-добре и енергийно по-чисто. Администрацията има готовност да съдейства с информация за това кога и как да бъдат инсталирани още от този тип фотоволтаици.

Той сподели, че на територията на общината има интерес за още такива инвестиции. На територията на община Дупница се намира най-големият соларен парк в България – в землището на село Крайници. Предстои инвестиция във възобновяема енергия, която ще ползва водите на река Отовица. Водноелектрическата централа ще помогне да се разшири кръга от възобновяема енергия.

Вижте целия коментар във видеото:

Източник Bloomberg TV Bulgaria: Възобновяемата енергия може да намали разходите на българските домакинства

Революцията в използването на възобновяема енергия в България: Фотоволтаични системи до 800 W от типа “Plug-in” на балкона

Докато светът се ориентира към възобновяемата енергия, България се намира на кръстопът, обмисляйки потенциала и предизвикателствата на слънчевата енергия, генерирана от фотоволтаичните системи Plug-in PV, наричани още микроинсталации или слънчев уред. В този бюлетин се разглеждат законодателната рамка, възможностите и процедурните изисквания за интегриране на Plug-in PV системи в България, като се обръща особено внимание на просюмърите - крайни клиенти, които произвеждат и могат да продават енергия.

  • Овластяване на потребителите в България: Правни и пазарни възможности

Ролята на просюмърите е от решаващо значение за енергийния преход в България. Съгласно чл. 18а от Закона за енергията от възобновяеми източници крайните клиенти могат да станат потребители на собствена енергия от възобновяеми източници и да продават излишъка по пазарни цени. Тази разпоредба дава възможност на потребителите да станат активни участници на енергийния пазар, като им предлага икономически стимули и насърчава устойчиви енергийни практики. 

Законът за енергетиката допълнително подкрепя това, като дефинира "активните клиенти" като крайни клиенти, които консумират, съхраняват или продават самостоятелно произведена електроенергия в рамките на определени граници. Тези клиенти се насърчават да участват в схеми за енергийна ефективност и гъвкавост, което разширява ролята им от обикновени потребители до участници в енергийната екосистема.

  • Нетно измерване: Опростени процедури, но не и в България 

Нетното измерване се прилага в случаите, когато домакинствата произвеждат собствена енергия, например от инсталирани на покрива или фасадата соларни панели и в същото време остават свързани към мрежата. Те използват и двата източника, така че ако грее слънце, вземат електричество от фотоволтаици и ако е необходима повече енергия или през нощта, вземат от мрежата. Ако те произведат излишък, електричеството се подава в мрежата, „завъртайки измервателния уред в другата посока“, това „извършва виртуално съхранение в мрежата“. Тази система на отчитане възниква в САЩ през 80-те години, а в Европа се прилага от Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др. 

За съжаление, в България няма въведено нетно измерване за домакинствата. С последните промени през 2023 г., в Закона за енергията от възобновяеми източници,  в член 6, Комисията за енергийно и водно регулиране следва да определя преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници за инсталации с мощност до 30 kW. Тази мярка има за цел да стимулира инсталирането на фотоволтаични системи на покриви и фасади в градските райони, като прави възобновяемата енергия по-достъпна за обикновените граждани. Бяха направени различни законови изменения, за да се опростят процедурите за инсталиране. Например инсталациите за лично ползване с мощност до 20 kW са освободени от разрешителни за строеж, при условие че отговарят на специфични технически критерии и стандарти за безопасност. 

  • Присъединете се към слънчевата революция: Как да станете производител на собствено електричество, дори ако живеете в многофамилна жилищна сграда?

Изглежда лесно да си купиш фотоволтаична система до 800 W (два соларни панела * 400 W) да я монтираш на парапета на балкона, да я включиш в контакта и да се радваш на безплатна енергия. Но това все още не е толкова просто в  България. Една от причините e, че измервателните уреди отчитат произведената, но неконсумирана собствена енергия подадена в мрежата като потребление на енергия. В Германия, където балконските фотоволтаици са най-широко разпространени, излишната енергия, постъпва в мрежата като дарение. Това е така, за да се насърчават домакинствата да използват в пълна степен произведената от тях енергия.  Освен това, мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора, съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа,  По тази причина в Германия за балконските фотоволтаици е необходимо единствено уведомление на оператора.

Въпреки, че този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микроинсталации. Улеснена е процедурата единствено за фотоволтаични системи до 20kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). При добронамерен подход от страна на институциите и оператора, можете да инсталирате балконски фотоволтаик по същата процедура. Като основание за това освен горепосочения регламент, може да послужи и факта, че съгласно  чл.10, ал.3, т.4 от ЗЕВИ, кмета на общината отговаря за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, каквато се явява и балконския фотоволтаик.

  • Каква е процедурата за инсталации за производство на енергия от ВИ до 20 kW за собствени нужди? 

В общината: Подавате уведомление за инвестиционно намерение до главния архитект на съответната община в срок до 14 дни преди започването на изграждането на инсталацията. В уведомлението се описва мощността на инсталацията и разположението ѝ, като към него се прилагат проектни решения в части “Конструкции”, “Електро” и/или “ОВК” с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, документ за собственост. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на повече от 50% от етажната собственост.

След извършване монтажа на инсталациите собственикът на обекта, заедно с изпълнителя на монтажа подписват декларация, с която в 14-дневен срок след монтажа уведомяват главния архитект на общината и оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, че инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация. 

При оператора: Внасяте уведомление към оператора, въз основа на което, той прави проучване за присъединяване на обекта към мрежата, в резултат на която се изготвя становище от него за условията и реда на включване на производителите. Съгласно ЗЕВИ за някои инсталации, включително такива за потребление на собствена електрическа енергия с мощност до 10,8 kW, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището. Към уведомлението прилагате същите документи, които сте приложили към общината.  

Съгласно Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи мрежовите оператори са длъжни да осигурят възможност за осъществяване на онлайн комуникация, включително отправяне на конкретни въпроси за процедурата по включване.

  • Пътят напред: Предизвикателства и възможности

Въпреки тези постижения остават няколко въпроса. Трябва ли инсталирането на слънчев уред да се третира  като строеж или като преместваем обект? Трябва ли опростените разпоредби да обхванат и многофамилните жилищни сгради? Освен това продължават дебатите относно въвеждането на нетно измерване за микроинсталациите или поне на право да даряват излишната енергия, така че като включат слънчевия уред в мрежата, това да не води до загуби за домакинството? Дали процесът на уведомление и регистрация в енергоразпределителните дружества и общините може да бъде допълнително опростен?

Преди институциите да дадат отговор на тези въпроси, не бива да се забравя, че балконските фотоволтаици могат да бъдат едно от решенията за намаляването на разходите за енергия за домакинствата, които са в условия на  енергийна бедност. Докато България се ориентира в тези предизвикателства, целта остава ясна: да се създаде устойчиво, приобщаващо и ефективно енергийно бъдеще за всички. 

Проект SUNRISE

В основата си проект "Sunrise" се стреми да увеличи използването на възобновяема енергия в жилищния сектор чрез подхода "просюмър", като насърчава отделните собственици или наематели на жилища да станат производители на енергия. Тази инициатива е в съответствие с високите цели на Европейския съюз в областта на климата, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. 

В днешния контекст на рязко покачващи се цени на енергията значението на подобни проекти е по-очевидно от всякога, като се насърчава използването на възобновяема енергия за производство на електроенергия в домакинствата.

Фотоволтаични микроинсталации за балкони (Plug-in PV)

Фотоволтаиците за балкони, с щепсъл за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W, не са популярни в България, но те все повече се прилагат в домакинствата в Западна Европа. В Германия са инсталирани вече над 1 млн. устройства, като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за ползване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на еленергия и сметките за нея.  

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта.

Plug-in PV системите обикновено се състоят от два стандартни соларни модула, които произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият в слънчеви дни значителна част от базовото натоварване и от пиковото натоварване на домакинството в обедните часове. Системата от два броя щепселни соларни модула генерира до 800 кВтч електричество на година, достатъчно, за да захраните хладилник, телевизор, компютър и друга техника с безплатна енергия от слънцето.

Производителността на модула, а оттам и неговата икономическа ефективност, зависят от различни фактори. Към тях спадат разходите за закупуване, насочването на модула с възможно най-малко засенчване и, разбира се, актуалната цена на електроенергията от доставчика на електроенергия. С включването на Plug-in PV система към електрическата мрежа вие давате своя личен принос към енергийния преход за климатична неутралност.

Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето

В края на месец юли Хабитат България проведе демонстрационни обучения за инсталиране и използване на фотоволтаични микроинсталации за балкони насочени към стейкхолдъри, граждански и неправителствени организации, както и бенефициенти. Събитията се проведоха в Дупница и Ботевград, като в тях се се включиха над 50 човека, включително и немски експерти от Германското дружество за слънчева енергия (DGS) и Инициативата за жилищния сектор в Източна Европа (IWO).

По време на обученията бяха инсталирани две балконски фотоволтаични системи на домакинства, живеещи в енергийна бедност, съответно в комплекс “Социални жилища” в  Дупница и общинско жилище в Ботевград.

В рамките на проект Sunrise се предвижда инсталирането на общо 12 Plug-in фотоволтаични системи на балконите на домакинства от Дупница и Ботевград. По време на изпълнение на проекта ще се проследят разходите за електрическа енергия на всяко едно от домакинствата. Основната цел е да се покаже как лесно сами да произвеждаме енергия от слънцето и по този начин да намалим сметките си за електрическа енергия.

Проектът се изпълнява в периода 01.11.2022 г. – 30.04.2025 г. от консорциум с водеща организация Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и партньори от Хабитат България, Алианс на потребителите в Литва (LCA), Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония.

Проект Sunriseе част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инициатива на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK) за засилване на сътрудничеството в ЕС с цел допълнително развитие и изпълнение на амбициозната му политика за климата. Чрез EUKI, организациите в областта на климата могат да почерпят опит една от друга - инициативата подпомага диалога в рамките на Европа, обмена на добри практики, повишаване на информираността и трансфера на знания. www.euki.de/en

Заключение

Ангажиментът на България към възобновяемите енергийни източници се вижда от прогресивното законодателство и благоприятните пазарни условия за фотоволтаични системи. Тъй като страната се подготвя за тази устойчива промяна, активното участие на потребителите ще бъде крайъгълен камък на нейния успех. Продължаващите дискусии и усъвършенстването на политиките ще определят колко бързо и ефективно България може да използва силата на слънцето, проправяйки пътя към едно по-зелено и по-устойчиво енергийно бъдеще. 

Чрез действията си за преодоляване на правните, финансовите и социалните бариери, проект Sunrise поставя еталон в осигуряване на правото на равен достъп до възобновяема енергия за домакинствата в многофамилните жилищни сгради в Източна Европа.

Снимки: Александър Миленков за Хабитат България

Ръководство за монтаж на стойка за балкон за стъклен панел с двуполярни клетки

Източник: GreenSolar Sub - YouTube

На 26-ти април 2024 г. Хабитат България проведе уебинар по темата за балконските фотоволтаични системи (Plug-in PV) насочен към стейкхолдъри, граждански и неправителствени организации, бенефициенти.

Презентации представиха:

Кристоф Йохан, Проектен инженер фотоволтаици към Германското дружество за слънчева енергия (DGS):

SUNRISE Plug-in PVИзтегляне
Често задавани въпросиИзтегляне

Ася Добруджалиева, Мениджър проекти в Хабитат България :

Plug-in PV в България - Мисия (не)Възможна?Изтегляне

Снимка на корица:  Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO)

Какво представлява системата Plug-in PV и какви са предимствата при нейното използване?

Научете като изгледате видеото, създадено по проект EUKI “SUNRISE – Prosumer Solar Energy / Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето”, който Хабитат България изпълнява в консорциум с водеща организация Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и партньори от Алианс на потребителите в Литва (LCA), Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония. Проектът цели да спомогне преодоляването на бариерите за използване на възобновяема енергия (особено слънчева) от домакинствата в многофамилни жилищни сгради.

Проектът стимулира въвеждането на инструменти за подпомагане и насърчаване на домакинствата в инсталирането на Plug-in PV, включително нетно отчитане на произведената и потребена енергия на годишна база, и се стреми да допринесе за постигане на по-високите цели на Европейския съюз за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Той е особено актуален в съвременните условия, когато високите цени на енергията показват важността на използването на ВЕИ за генериране на електричество, включително на ниво домакинства.

Партньорите по проект “SUNRISE” на Европейската инициатива за климата се събраха в Берлин, за да насърчат използването на балконски фотоволтаични системи с възможност за директно включване в мрежата в страни като България, Северна Македония и Литва

БЕРЛИН - [10-11 октомври 2023 г.] - В стремежа си към устойчив начин на живот партньорите по проект SUNRISE на Европейската инициатива за климата (EUKI) проведоха работна среща в Берлин, на която обсъдиха постигнатия до момента напредък в изпълнението на дейностите по проекта и планираха бъдещите стъпки. Всички те участваха и в семинар, проведен от инициативата SoLocal Energy - Касел (Германия), по време на който детайлно се представи технологията на Plug-in фотоволтаичните системи и техните положителни аспекти в търсенето на устойчиви енергийни решения.  

Във все по-загрижения за околната среда свят проектът SUNRISE прави крачка напред по пътя към устойчивото бъдеще. Воден от Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и подкрепен от Хабитат България, Алианс на потребителите в Литва (LCA), фондация Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония, проектът е насочен към увеличаване използването на възобновяема енергия в жилищния сектор чрез подхода PROSUMER - овластяване на собственици или наематели на жилища да станат едновременно производители и потребители на енергия.

В основата му стои амбицията да се популяризира технологията на Plug-in PV (фотоволтаични системи за балкони) чрез реализирането на пилотни проекти в България, Северна Македония и Литва. В тези страни малките инвестиции в Plug-in PV системи предлагат достъпна и рентабилна алтернатива на големите и скъпи мерки за енергийна ефективност на сградите. Тези инициативи дават възможност на хората да допринасят активно за опазването на климата, като същевременно облекчават техните финансови разходи и помагат за справяне с енергийната бедност.

По време на семинара партньорите по проекта дискутираха конкретни предизвикателства във всяка една от страните, включително различните технически изисквания и условия при използването на Plug-in PV. Например разликите в електромерите, които отчитат енергията подадена в мрежата, като потребление, представляват пречка. Въпреки тези предизвикателства участниците получиха редица примери и ценни съвети свързани с техническите аспекти на фотоволтаичните системите - от електрическите конфигурации до възможностите за монтиране на балкони. Беше изразена благодарност към Арвид Яспер за неговите детайлни обяснения, които спомогнаха за разрешаването на част от сложните казуси.

По време на посещение на ufaFabrik, партньорите разгледаха допълнителни възможности за устойчиво градско развитие, включително соларни системи на покриви, зелени покриви, зелени фасади и събиране на дъждовна вода (RWH). Марко Шмидт, посветен в тази област и пионер от Техническия университет в Берлин, сподели интересна информация за развитието на ufaFabrik и показа въздействието на тези  дейности и процеси чрез убедителни статистически данни и цифри. Заставайки сред зелени покриви и соларни панели, участниците изпитаха от първа ръка трансформиращия потенциал на подобни зони, признавайки жизненоважната им роля за подобряване на градския живот и повишаване на качеството на живот в градовете.

За повече информация относно проекта SUNRISE посетете ➡ https://sunriseproject.hfh.bg/

За EUKI:

EUKI е инициатива на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK) за засилване на сътрудничеството в ЕС с цел допълнително развитие и изпълнение на амбициозната му политика за климата. Чрез EUKI, организациите в областта на климата могат да почерпят опит една от друга - инициативата подпомага диалога в рамките на Европа, обмена на добри практики, повишаване на информираността и трансфера на знания.

Какво представлява системата Plug-in PV и какви са предимствата при нейното използване?

Научете като разгледате галерията от шест инфографики, създадени по проект EUKI “SUNRISE – Prosumer Solar Energy / Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето”, който Хабитат България изпълнява в консорциум с водеща организация Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и партньори от Алианс на потребителите в Литва (LCA), Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония. Проектът цели да спомогне преодоляването на бариерите за използване на възобновяема енергия (особено слънчева) от домакинствата в многофамилни жилищни сгради.

В България фотоволтаиците за балкони и фасади, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV с инсталирана мощност до 800W), са все още непопулярни в сравнение със страните от Западна Европа, където се прилагат от все повече домакинства. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия и за мотивирането им да инсталират по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради.

Проектът стимулира въвеждането на инструменти за подпомагане и насърчаване на домакинствата в инсталирането на Plug-in PV, включително нетно отчитане на произведената и потребена енергия на годишна база, и се стреми да допринесе за постигане на по-високите цели на Европейския съюз за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Той е особено актуален в съвременните условия, когато високите цени на енергията показват важността на използването на ВЕИ за генериране на електричество, включително на ниво домакинства.

6. Какви са предимствата на соларния модул за включване? Изгодно ли е за мен?

*юг / *изток

С включването на соларен модул към електрическата мрежа вие давате своя личен принос към енергийния преход. Мини соларните системи обикновено произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият в слънчеви дни значителна част от базовото натоварване и от пиковото натоварване на домакинството в обедните часове.

Един стандартен соларен модул с мощност 380 вата, монтиран на балкон с южно изложение и без засенчване, осигурява около 280 киловатчаса електроенергия годишно. Така вашето потребление на електроенергия се намалява с приблизително същото количество, както ако можете да потребявате електроенергията директно в домакинството.

Това количество електроенергия се равнява приблизително на годишното потребление на един хладилник и на една пералня в домакинство от двама души. При средна цена на електроенергията от 33 евроцента това води до годишни икономии от около 66 евро.

Един соларен модул за включване със стандартен модул обикновено струва между 350 и 600 евро. Тъй като понастоящем търсенето е много голямо и доставката на компоненти се забавя, в някои случаи цените са значително по-високи. В замяна на това обаче разходите за електроенергия в домакинствата също са се увеличили значително през последните месеци.

Добивът на модула, а оттам и неговата икономическа ефективност, зависят от различни фактори. Към тях спадат разходите за закупуване, насочването на модула с възможно най-малко засенчване и, разбира се, актуалната цена на електроенергията от доставчика на електроенергия. Особено полезен е вертикалният монтаж от външната страна на парапета на балкон, който е обърнат от югозапад на югоизток, без да има засенчване. Вертикалното разположение намалява пиковете на неизползваемо производство през лятото и увеличава използваемите добиви през зимното полугодие.

За място със средна продължителност на слънчевото греене в Германия можете да прецените икономическата ефективност на соларен модул с Соларен симулатор за включване на HTW Берлин оценка.

Вие не само намалявате сметките си за електроенергия, но и правите нещо добро за околната среда: Минисоларната система спестява около 2,5 тона емисии на CO2 за 20 години. 

Неподходящи места за монтаж са:

  • зад парапета на балкона, в нишата на балкона,
  • на стената под балкона на горния етаж,
  • Места със сянка, например от дървета, стълбове за осветление или съседни сгради.

Постоянното, дори частично засенчване или замърсяване на модулите може да доведе до намаляване на добива, което се отразява значително по-осезаемо, отколкото при една фотоволтаична система. Затова трябва редовно да проверявате модула и да го почиствате от замърсявания.

7. Има ли субсидия за соларни модули за включване към електрическата мрежа?

Все повече общини, отделни федерални провинции и регионални съюзи подпомагат соларните модули за включване към електрическата мрежа, чрез субсидии. Освен това мрежовите оператори и доставчиците на електроенергия все повече подкрепят това приложение, като опростяват регистрацията и не възпрепятстват използването, или дори активно насърчават такива системи. Внимавайте! Често в условията за субсидиране се поставят и изисквания, като например използването на специален захранващ контакт, проверка на електрическата инсталация от електротехник или поемане на разходите за монтаж на нов електромер. За да се избегнат проблеми със субсидирането, тези точки задължително трябва да се изпълнят. 

При соларните модули за включване към електрическата мрежа, преференциалната тарифа на Закона за енергията от възобновяеми източници обикновено също не се прилага. Ако например един соларен модул произвежда 500 киловатчаса електроенергия годишно и 150 киловатчаса от тях постъпват в мрежата, това означава тарифа за изкупуване на електроенергия от около 12 евро годишно. На това се противопоставят редовните, но непропорционално високи разходи за отчитане на електромерите и за фактуриране.

8. Къде трябва да регистрирам соларно устройство за включване към електрическата мрежа?

В своя Регламент 2016/631 Европейският съюз класифицира малките генератори с мощност под 800 вата като „незначителни“, тъй като те „нямат системно значение“. Въпреки това германските мрежови оператори искат всички електроцентрали да бъдат регистрирани при тях, независимо от тяхната мощност. Дейността обаче не зависи от разрешението. Те са включили това изискване в съответната нормативна уредба (правило за приложение VDE-AR-N 4105). При това за генератори с променлив ток до 600 вата,  което включва и соларни модули за включване към електрическата мрежа според нашето определение, е предвиден опростен формуляр. Все пак не е задължително този формуляр да бъде попълнен от електротехник; можете да го направите и сами, ако използвате соларен модул за включване.

Много мрежови оператори предоставят опростените формуляри на своя уебсайт, а някои ги изпращат при поискване. Някои от тях дори предлагат особено удобна онлайн регистрация. Към регистрацията трябва да приложите лист с данни на използвания инвертор, който показва, че устройството отговаря на изискванията за свързване към мрежата (декларация за съответствие).

Някои производители на балконни модули предлагат помощ при регистрацията.

Въпреки че се спори дали соларните модули за включване към електрическата мрежа, изобщо са „инсталации“, поне доколкото тези системи нямат фиксирано свързване, а се включват към електрическата верига чрез щепсел като домакинските уреди, Федералната агенция за мрежите също изисква регистрация в Регистър на основните данни за пазара.

Така че в момента са необходими 2 регистрации: При местния оператор на електропреносната мрежа и във Федералната агенция за мрежите. При тези регистрации е важно и двата пъти да се въвеждат едни и същи технически данни, като например мощността или датата на въвеждане в експлоатация, тъй като данните се сравняват помежду си във фонов режим.

За потребителите регистрациите нямат никакви предимства, а само създават бюрократични затруднения. Тъй като соларният модул за включване към електрическата мрежа формално е също така и свързана към мрежата фотоволтаична система, се изискват регистрации. Без регистрация в регистъра на основните данни за пазара може да бъде наложена глоба.

Указание: Ако вече имате фотоволтаична система на покрива, която е по-стара от 12 месеца и чиято електроенергия се потребява частично в домакинството, соларният модул за включване се счита за допълнителна нова система. Ако не е монтиран на същия покрив (със същата насоченост и наклон), операторът на мрежата вероятно ще поиска допълнителен електромер. При тези обстоятелства експлоатацията на соларния модул за включване става нерентабилна. Само ако покривната инсталация е по-нова от 12 месеца (валидна е датата на въвеждане в експлоатация), соларният модул може впоследствие да се регистрира при оператора на мрежата и в регистъра на основните данни за пазара като разширение на съществуващата инсталация.

9. Трябва ли ми нов електромер?

Дори ако соларните модули са предназначени за собствено потребление, а не за захранване на мрежата, електроенергията все пак може да постъпва в мрежата. От техническа гледна точка това не е проблем, а и е разрешено, ако използвате инвертори, които отговарят на стандарта.

Поради включването на соларния модул може да се случи така, че конвенционалните електромери с механични въртящи се шайби („електромерите на Ферари“) да работят в обратна посока, тъй като тези електромери не са оборудвани с ограничител. Ето защо в този случай операторът на мрежата като оператор на основната измервателна точка заменя конвенционалния електромер със съвременен електронен електромер, който се нарича още съвременно измервателно устройство (mME).

Тези електромери се предлагат в две версии: Електромерите за измерване в една посока продължават да измерват само изразходваната електроенергия и не отчитат назад, когато електроенергията постъпва в мрежата. (Малкият) излишък на захранване не се измерва с този вариант на електромер.

Вторият вариант е двупосочен електромер. Технически това са едни и същи електромери, но те са програмирани така, че да записват и да показват поотделно двете посоки на отчитане – електроенергията, която се черпи от мрежата, и електроенергията, която се връща обратно в мрежата. Такива електромери се използват и за фотоволтаични системи с излишък на енергия.

През следващите няколко години законодателят предвижда всички електромери в Германия, в рамките на т.нар Въвеждане на интелигентни измервателни уреди да бъдат заменени с такива модерни измервателни устройства. 

Ако операторът на електропреносната мрежа премахне стария електромер и вместо него монтира модерно измервателно устройство, той не може да начислява разходи за това. Тъй като Законът за експлоатацията на измервателните пунктове предвижда, че разходите за монтиране и демонтиране на електромерите вече трябва да се съдържат в годишната цена за измерване. Много мрежови оператори заявяват съгласие да се откажат от сметката за електромера още при регистрация на соларен модул.

Ако се инсталира модерно измервателно устройство, годишните разходи за измерване могат да нараснат до законоустановения максимум от 20 евро годишно.

Уверете се, че избраният от вас доставчик на електроенергия или основният доставчик не фактурира двойно разходите за измерване като част от основната цена за закупуване на електроенергия.

10. Какво трябва да знам при покупка?

Трябва да купувате само готови за включване устройства.

От техническа гледна точка е много важно включеният в комплекта инвертор да има декларация за съответствие съгласно VDE AR 4105, само тогава той може да се използва в електрическата мрежа. Също така се уверете, че инверторът е ограничен до максимална изходна мощност (променлив ток) от 600 вата (AC). Соларните модули могат да имат по-голяма мощност.

В отделни случаи фирмите продават например устройства с отворени краища на кабелите без щепсели за свързване. Очевидно е, че тогава клиентите сами трябва да монтират щепсела.

По този начин фирмите-производители прехвърлят отговорността за завършването на продукта върхукупувача. От правна гледна точка обаче това може да се прави само от квалифициран електротехник, а не от човек без специализирани познания. Същото важи и за подмяната на гнездо: Това също трябва да се извърши официално от квалифициран електротехник.

Потребителските центрове препоръчват, при покупката да се уверите, че фирмите-производители на соларни модули за включване към електрическата мрежа са спазили стандарта за безопасност DGS (DGS 0001:2019-10). Очаква се през 2024 г. да бъде изготвен продуктов стандарт за соларни модули за включване към електрическата мрежа. Понастоящем той е в процес на разработване.

Мини соларните системи, наричани още балконни електроцентрали, понякога могат да се закупят от местни специализирани търговци на фотоволтаици. Повечето оферти обаче се предлагат в специализирани онлайн магазини. Обзор на пазарите в тази връзка можете да намерите на тези интернет-страници:

  • Списание PV (Търговско списание за фотоволтаици)
  • Pvplug.de (Германско дружество за слънчева енергия)

Междувременно оферти могат да се намерят и в магазините за намаления или на пазарите за електроника. Обикновено обаче те са много по-скъпи от специализираните търговски оферти, а съветите и изборът в тях са доста ограничени. Уверете се, че офертите са технически изчерпателни и например включват и подконструкцията.

Ако всички изисквания са изпълнени, можете да включите устройството сами. На някои места помагат и семинарите „направи си сам“, провеждани например от регионални енергийни кооперативи или други инициативи, както и хора от квартала, които вече са натрупали собствен опит със соларни модули.

11. Как да разбера дали работи и каква е неговата ефективност?

Самите соларни модули или модулни инвертори не показват директно функционалността или текущата производителност. Понякога инверторите имат светодиод, който сигнализира за определени работни състояния, като мига или свети. Това обаче не е достатъчно, за да се установи дали устройството работи правилно и каква е неговата производителност.

Някои инвертори включват измерване на мощността, което можете да отчетете и запазите с помощта на външно допълнително устройство. Това може да стане и чрез онлайн връзка с интернет портал, подобно на фотоволтаичните системи (мониторинг). Тогава производството на енергия може частично да се отчита и на мобилния телефон. 

Ако уредът е свързан към контакта чрез щепсел „Шуко“ – при условие че това е разрешено за закупения уред – можете да използвате наличен в търговската мрежа електромер, който да се включи между контакта и хладилника, за да определите консумацията на електроенергия. Много от тези устройства могат да измерват и в обратна посока и по този начин са подходящи и като измервателен уред за производство на електроенергия за соларен модул.

На същия принцип работят така наречените „интелигентни контакти“; те могат да се превключват чрез WLAN от рутера или от управлението на интелигентния дом и често включват и измерване на енергията.

Както електромерите, така и интелигентните контакти все още не са достъпни за свързване чрез така наречения специален щепсел „Виланд“. В този случай в контакта може да се инсталира малко електронно устройство, което да събира данните. Тази електроника също така измерва потока на тока и го изпраща чрез Bluetooth или WLAN към интернет рутера или смартфона.

Когато соларните модули и инверторите са достигнали края на експлоатационния си живот, можете да ги занесете в местния център за рециклиране или в пункта за продажба, за обезвреждане и рециклиране.

Контролен списък: Стъпка по стъпка към соларния модул за включване

  1. Подходящи ли са местните условия за свързване на соларен модул за включване? Има ли там възможно най-много слънце?
  2. Дали мястото на инсталиране, контактът и веригата са на съвременно ниво?
  3. Съгласни ли са наемодателят или общността на собствениците?
  4. Има ли евентуално някакви ограничения по силата на строителното или уставното право, например поради разпоредбите за опазване на паметниците на културата в случай на стар градски център или горно остъкляване?
  5. Какви са изискванията на оператора на мрежата и на евентуалния субсидиращ орган?
  6. Намерихте ли подходящата оферта, която да отговаря на всичките ви изисквания? (техника, цена/качество, доставка, монтаж и свързване, стандарт за безопасност на DGS/стандарт за бъдещи устройства)
  7. Мислили ли сте за мониторинг, за да проверите ефективността?
  8. Имате ли под ръка експерти или местна група „направи си сам“, към които да се обърнете в случай на съмнение?
  9. Всичко ли е ясно с регистрацията и необходимата смяна на електромерите?

Това съдържание е подготвено от потребителските центрове Северен Рейн-Вестфалия и Райнланд-Пфалц за мрежата от потребителски центрове в Германия.

Източник: Steckersolar: Solarstrom vom Balkon direkt in die Steckdose

Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK). Конкурсът на EUKI за проектни идеи се осъществява от Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ). Общата цел на EUKI е да се насърчи сътрудничеството в областта на климата в рамките на Европейския съюз (ЕС) с цел намаляване на емисиите от парникови газове. www.euki.de/en